Отваря главното меню

Михаил Астрапас и монахът Евтихий (на гръцки: Μιχαήλ Αστραπάς και Ευτύχιος) са византийски художници от Солун, представители на така наречения Палеологов ренесанс във византийското изкуство. Творчеството на двамата зографи процъфтява от 1294 до 1317 година.[1][2] Сред изписаните от тях църкви са „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“) в Охрид (1294 - 1295 г.),[3]Свети Никита“ в Баняне (преди 1316 г.) и „Свети Георги“ в Старо Нагоричане (1317).[4]

БележкиРедактиране