Палеологов ренесанс
Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия, управлявала империята – Палеолози, по чието име е и известен.
ОписаниеРедактиране
Характеризира се с Хуманизъм, съчетан с реализъм на изображенията (предимно стенописи).
В тази епоха скъпоструващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата църква „Христос Спасител“, като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.
Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към Апокрифните евангелия (тези неприети от официалната църква)[1].
Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.
Учените спорят дали е възможно Палеологовият ренесанс плавно да е преминал в българското Възраждане[1].
АрхитектураРедактиране
По време на Палеологовия ренесанс сградите се създават вече не толкова мащабни, колкото са били през предходните епохи. Към паметниците на архитектурата от епохата на Палеологовия ренесанс се отнася църквата „Хора“, най-съхраненият византийски паметник на архитектурата. Църквата „Христос Спасител“ влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО [2].
Мозайка със сюжет бягство в Египет в църква Хора
Декоративно-приложно изкуствоРедактиране
Към произведенията на декоративно-приложното изкуство на Палеологовия ренесанс се отнася например частично съхранената мозайка „Дейсис“ в Света София.
Разпространение и влияниеРедактиране
От Византия се разпространява във Втората българска държава, Рашка, Душановата държава, а по-късно и към другите славянски православни земи. Влиянието му след превземането на Константинопол продължава в древноруските земи, на остров Крит и на Италийския полуостров до към 17 век.
Пример за живопис от епохата на Палеологовия ренесанс е фреската „Белият ангел“ в манастира Милешево, Сърбия[3].
Белият ангел (фрагмент)
Севастократорка Десислава [4]
Севастократорка Десислава и севастократор Калоян[5]
Константин и Ирина[6]
ОбектиРедактиране
- Църква „Христос Спасител“ – Константинопол
- Колушка църква
- църквата на Земенски манастир
- Боянска църква
- кралската църква в манастира Студеница, Рашка
- църквата в манастира Сопочани, Рашка
- църквата „Възнесение Христово“ в манастира Милешево, Стари Влах
- църквата на манастира Каленич в Поморавието
- църквата на манастира Манасия на река Ресава в Поморавието
- Мистра
- Света София
- църквата „Христос Спасител“ на манастира църква „Хора“, Константинопол
ТворциРедактиране
Икона на Свети Наум от църквата от Михаил и Евтихий
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б История Византии (Культурный аспект) / Искусство Византии / Византия – культура, история и искусство
- ↑ Chora, Chora Museum, Church of Holy Savior in Chora, Chora Church, Kariye Camii, Byzantine Church, Byzantine Architecture
- ↑ White Angel, Ressurection fresco Архив на оригинала от 2016-12-15 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Боянска църква
- ↑ Боянска църква
- ↑ Боянска църква