Отваря главното меню

Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия, управлявала империята – Палеолози, по чието име е и известен.

ОписаниеРедактиране

Характеризира се с хуманизъм, съчетан с реализъм на изображенията (предимно стенописи).

В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата църква „Хора“, като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[1].

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.

Учените спорят дали е възможно Палеологовият ренесанс плавно да е преминал в българското Възраждане[1].

АрхитектураРедактиране

По време на Палеологовия ренесанс сградите се създават вече не толкова мащабни, колкото са били през предходните епохи. Към паметниците на архитектурата от епохата на Палеологовия ренесанс се отнася църквата „Хора“, най-съхраненият византийски паметник на архитектурата. Църквата „Хора“ влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО [2].

Декоративно-приложно изкуствоРедактиране

Към произведенията на декоративно-приложното изкуство на Палеологовия ренесанс се отнася, например, частично съхранената мозайка „Дейсис“ в Света София.

Разпространение и влияниеРедактиране

От Византия се разпространява във Втората българска държава, Рашка, Душановата държава, а по-късно и към другите славянски православни земи. Влиянието му след превземането на Константинопол продължава в древноруските земи, на остров Крит и на Италийския полуостров до към 17 век. Пример за живопис от епохата на Палеологовия ренесанс е фреската „Белият ангел“, намиращ се в манастира Милешево, разположен в Сърбия[3].

ОбектиРедактиране

ТворциРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране