Отваря главното меню

„Свети Никита“ (на македонска литературна норма: „Свети Никита“) е средновековна православна манастирска църква в скопското село Баняне, Република Македония. Част е от Скопската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

„Свети Никита“
„Свети Никита“
Манастир Света Никита - Скопска Црна Гора 01.jpg
общ изглед
Skopje OSM.svg
42.1075° с. ш. 21.3797° и. д.
„Свети Никита“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Баняне
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане 1307/8 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никита“ в Общомедия

Църквата е изградена върху старо култово място. Тя е задушбина на сръбския крал Стефан II Милутин, изградена в 1307/8 година. В същата година близо до нея Стефан Милутин изградил и параклис „Свети Йоан Предтеча“, който в края на XVII век е цялостно разрушен. „Свети Никита“ претърпява множество поправки и дограждания. Зидана е от камък и тухла във форма на вписан кръст в правоъгълна основа, над чийто средищен дял се издига купол, издигнат на пандантифи и на четири четвъртити стълба. Неа фасадата ѝ има слепи аркади, изпълнени с най-различни геометрични орнаменти. Най-впечатляващи са декоративните елементи в олтарната апсида.[1]

ЖивописРедактиране

 
Ктиторският надпис
 
Икона на Света Богородица Одигитрия от църквата, около 1320 г. Днес в Музея на град Скопие

Живописта е от времето на изграждане на църквата, като само в купола е от XIX век Запазен е и един фрагмент от живописта на по-старата църква, на чиито темели е била изградена днешната. Живописта е поделена в три хоризонтални зони. В надпис на Тироновия щит в първата зона от фреските на южния зид са изписани имената на авторите на фреските – известните зографи Михаил и Евтихий. На фреските в първата зона, анфас са изобразени фигури на много светци в цял раст. Втората зона е с композиции с Христовите чудеса, а фреските от третата зона представят Христовите страдания. Освен гръцкия надпис има и църковнославянски.[1]

Творби на Дичо ЗографРедактиране

В края на 1846 г. и началото на 1847 г. Дичо Зограф работи иконите за целия иконостас и стенописите в купола и наоса на манастирската църква. За иконостаса прави престолните икони „Исус Христос Вседържител“, „Богородица с Христос“ и двете подписани и датирани 20 декември 1846 г.; „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 г.; Архангел Михаил, неподписана, но с имената на ктиторите и датирана 1847; „Коронясване на Богородица“, също недописана, но очевидно Дичово дело. Иконата на Свети Георги и Свети Димитър, подписана от Дичо и датирана 13 април 1856 година, подпряна на долната част на иконостаса, вероятно е от иконостаса от църквата „Света Троица“ в село Чучер. Дичо в църквата „Свети Никита“ изработва и царските двери, апостолските икони, като например иконата с на Апостол Яков, празничните икони, сред които и „Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител“, кръста над иконостаса и малката икона „Богородица с Христос и светци“. Дичо изписва наново Божествената литургия с Исус Вседържител в темето на купола на наоса, запазвайки инкарната и линията на формите на по-старите майстори. Композицията се атрибутира на Дичо Зограф по стилистичните характеристики и след сравнение с останалите примери на „Божествена литургия“, изписани от Дичо за други църкви. В нишата на южната фасада, вляво от входа на църквата са запазени повредени части от Дичови стенописи на патрона на храма Свети Никола на кон.[2]

БележкиРедактиране