Отваря главното меню
Мишел Сулейман
президент на Ливан
Мишел Сулейман 
Роден: 21 ноември 1948 г. (70 г.)

Мишел Сулейман (на арабски: ميشيل سليمان) е настоящият президент на Ливан. Преди да стане президент, е началник на Ливанските въоръжени сили в периода от 1998 г. до 2008 г. Полага клетва и встъпва в длъжност като президент на 25 май 2008 г.

Говори арабски, френски и английски език. Женен, има 3 деца. [1].

Ранни години и образованиеРедактиране

Сулейман е роден в ливанския град Амшит, в семейството на маронитски католици на 21 ноември 1948 г. Присъединява се към въоръжените сили на Ливан през 1967 г. Завършва Военна академия през 1970, от която получава офицерското звание втори лейтенант. Изучава „Политология“ и „Административни науки“ в Ливанския университет.

По време на военната си кариера, преминава през няколко военни курса на обучение:

  • Офицерски курс, Военното училище, Ливан, 1970 г.
  • Тренировъчен курс за напреднали, 7 януари 1971 до 7 април 1971 г., Белгия
  • Щабен курс, 9/2/1981 to 17/7/1981, Франция
  • Генерално комансване и щабен курс, Команден и Щабен колеж, започнал на 6.6.1988 г. и продължил 52 седмици.
  • Курс по Международен отбранителен мениджмънт, САЩ, от 22.6.1995 г.до 25.7.1995 г.

Военна кариераРедактиране

Военната си служба започва от водач на пехотен взвод до командир на батальон, а след това приема позицията треньор във Военномедицинската академия и в Подофицерското училище. По време на Ливанската гражданска война постъпва отново в армията. В перода 25 декември 1990 г. – 21 август 1991 г. е началник на военното разузнаване в стратегическата централна провинция Ливанска планина. От 1991 г. е член на Генералния щаб на Ливанската армия.

На 25 август 1991 г. е повикан на служба в щаба на генералния секретар на армията, където остава до 10 юни. В периода 6 юни 1993 г. – 15 януари 1996 г. е командир на 11-та пехотна бригада, където става свидетел на насилствени сблъсъци с израелските сили в Южен Ливан.

На 15 януари 1996 г. поема командването на 6-та пехотна бригада – пост, който заема до 21 декември 1998 г. [2].

На 21 декември 1998 г. е избран на мястото на Емил Лахуд (избран за президент) за началник на Генералния щаб, въпреки че има десетки служители, по-високи по ранг и старшинство. Назначението му, както е съобщено, е в резултат на семейните връзки със сирийски вископоставени служители. Този пост заема до избирането му за президент на Ливан на 25 май 2008 г. Под неговото командване Ливанската армия е преструктурирана.

По време на Израелско-ливанската криза Ливанската армия е под командването на Мишел Сулейман, но тя не е активна в конфликта, предизвикан от радилкалната групировка Хизбула.

Под негово командване през 2006 г. Ливанската армия навлиза в Южен Ливан за първи път от края на 1970-те, прилагайки резолюция 1701 на Съвета на сигурност на ООН.

Отличава се с борбата си срещу тероризма. На 19 май 2007 г. под негово командване ливанската армия запчва продължителен конфликт с Фатах ал Ислам - терористична организация, базирана в Нахр ал Баред, бежански лагер в северната част на Ливан. Конфликтът продължава до 2 септември 2007 г., когато ливанската армия нанася пълно поражение на Фатах ал Ислам. 170 ливански войници, 226 членове на Фатах ал Ислам и 64 цивилни граждани (предимно палестинските бежанци) губят живота си в сраженията. [3].

Редица причини, включително балансиране в интерес на ливанските граждани, опасения за безопасността на палестинските бежанци, зачитане на деликатния политически баланс в Ливан към момента, обуславят решението на Сулейман да действа в конфликта с особено внимание, задача с която той се справя успешно.

На 7 май 2008 г. продължаващата политическа криза между правителствени привърженици и опозицията бързо излиза извън контрол, когато Хизбула обявява за решението на правителството да постави частните групови телекомуникационни мрежи извън закона и да освободи от поста шефа на международното летище в Бейрут (предполагаем симпатизант на Хизбула). Висшият военен шиит е отстранен заради получена от властите разузнавателна информация, че е благословил поставянето от Хизбула на скрити камери за наблюдение на пистата на летище Бейрут, където кацат самолетите с ливански VIP персони. Данните от камерите биха послужили на шиитската групировка при подготвяни от нея атентати срещу опониращи ѝ ливански политици. Добре въоръжените бойци на Хизбула и съюзниците им от движението Амал атакуват проправителствените милиции и за кратко време слагат ръка на шиитските квартали на Бейрут. Сраженията, при които загиват 81 ливанци, завършват с унизително поражение за управляващите сунити. Въоръжените им отряди в ливанската столица са принудени да капитулират.

Битката продължава до 14 май 2008 г., когато на ливанското правителство отменя две от решенията си по предложение на Сулейман. Когато кризата приключва, Сулейман е предмет на критика от някои коментатори и политици, след като армията не се намесва пряко във въоръжените сблъсъци. От друга страна, други защитават позицията му с аргумента, че единственият начин да се запази единството на армията и да се предотврати друга гражданска война е да се гарантира, че тя остана безучастна в боевете срещу ливанските граждани.

Пътят към президентствотоРедактиране

На 23 ноември 2007 г. мандатът на Емил Лахуд, 11-ият президент на Ливан, приключва. По това време ливанският политически спектър е дълбоко поляризиран, почти всички партии са били лоялни на правителството (известни като четиринадесетомартенски лагер) или на страната на опозицията (известни като осмомартенски лагер). Двата лагера не могат да стигнатдо споразумение за това кой трябва да стане 12-ия президент на страната и така, съгласно разпоредбаата на конституцията на страната, правомощията на президентството са прехвърлени на правителството, с очакването до споразумение ще се тигне в най-близко бъдеще.

Няколко имена са предложени като потенциални кандидати за президентския пост, всеки от които обаче е свързан с един от двата лагера. Скоро става ясно, че само един независим кандидат би бил приемливо за двете страни. Мишел Сулейман е приет като единствения възможен такъв кандидат. Ливанските анализатори и политици са единодушни, че Сулейман печели доверието на правителството и опозицията, на повечето страни в арабския регион, както и повечето западноевропейски страни. Въпреки това, избирането му не може да се осъществи поради няколко основни разногласия между двата лагера, които трябва да бъдат разрешени, включително въпросът дали трябва да се сформира правителство на националното единство и какви конкретни мерки в избирателния закон трябва да бъдат предприети преди подготовката за парламентарните избори през 2009 г. Тези трудности в крайна сметка са решени по време на преговорите, проведени в Доха, Катар от 17 май до 20 май 2008 г.

Когато гласуването най-накрая се провежда в парламента на 25 май 2008 г., Сулейман е избран с мнозинство от 118 от общо 127 гласа. В сесията на парламента присъстват висши представители от целия Ливан, Арабския регион, Организацията на обединените нации и Европейският съюз, САЩ, европейски държави и много други страни. В речта при избирането му Сулейман говори за "обединение и солидна работа за помирение в страната".

ПрезидентствоРедактиране

 
Ливанският президент Мишел Сулейман на среща с аржентинския си колега Кристина Фернандес де Киршнер през октомври 2012 г.

На 28 май 2008 г. президентът Сулейман назначава Фуад Синьора за министър-председател. Синьора е кандидат за поста на парламентарното мнозинство и Сулейман я назначава в съответствие с Конституцията на страната и с мнозинство от 68 депутати.

Приоритетите за президентският мандат са: национално помирение; утвърждаване активната роля на Ливан като послание за диалог и общителност; защита на независимостта на страната, единството и териториалната цялост; осигуряване на сигурност и благоприятни условия за икономическо и социално развитие; засилване на конституционните институции, борбата с тероризма; изпълнението на международните резолюции, свързани с Ливан, противопоставяне на всяка форма на установяване на палестинските бежанци на ливанските територии.

Успоредно с местните проблеми, разменя посещения с държавните глави на приятелски страни и взема участие в работата на регионалните и международните организации, по-специално на обединените нации, за да утвърди ливанските права и и да защити техните върховни интереси.

Военни постиженияРедактиране

Борба с тероризма и екстремизма, по-специално в следните операции:

  • Откриването и борба срещу терористичните организации по високите планини на Северен Ливан през 2000 г., елиминирайки голяма част от техните членове, премахването на клетките им във всички ливански райони и арестуването на техните членове.
  • Атакуване на организацията на Фатах ал Ислам в бежанския лагер Нахр ал Баред на 20 май 2007 г., в отговор на въоръжен грабеж на банка.
  • Преструктуриране на ливанската армия след изменението на закона военна служба.
  • Откриването на израелска мрежа за шпионаж в операция "Изненада на разсъмване" от 6 юни 2006 г.
  • Предлага план за разрешаване на Ливанската война от края на 2006 г. с компромисно решение и двете страни.

Отличия, медали, награди, почестиРедактиране

  • Национален орден на кедъра
  • Ливански орден на Мери, първа, втора и трета степен
  • Украшение на военната слава
  • Медал от война
  • Отличие за националното единство
  • Отличие на зората на Юга
  • Сертификат в чест на Арабския съюз
  • Отличие от Арабския съюз на военен спорт, втора степен
  • Военен медал
  • Медал на Вътрешните сили на сигурност
  • Медал за обща сигурност
  • Медал от държавна сигурност
  • Възпоментелен медал от Конференции за 2002 г.

Чуждестранни отличияРедактиране

  •   Медал от президента на република Украйна
  •   Сирийски орден на Мери, степен на отличие – 2010
  •   Големият кръст на Ордена на Сейнт Чарлз (13 януари 2011)
  •   Медал от Министерството на отбраната на Руската федерация – 2007
  •   Доктор Онорис Кауза на Московския държавен институт за Международни отношения – 2010
  •   Доктор Онорис Кауза от Националния университет на 3 февруари в Буенос Айрес – 2012

ИзточнициРедактиране

  1. www.signonsandiego.com
  2. International Herald Tribune: Biographical notes on Lebanese army commander Michel Suleiman , 28. November 2007
  3. Биография и информация за Мишел Сулейман, страница, посетена на 3 декември 2007

Външни препраткиРедактиране