Герой на Народна република България
„Герой на Народна република България“ е най-високото почетно звание в наградната система на Народна република България.
| Герой на Народна република България | |
|---|---|
.jpg) Медал „Златна Звезда“, знак на почетното звание Герой на Народна република България |
|
| Информация | |
| Присъждан от |
Държавния съвет на НРБ  |
| Тип | Почетно Звание |
| Избираемост | Български и чужди граждани |
| Присъждан за | Подвиг или заслуги, проявени при опазване на Народна република България и нейните съюзници |
| Кампания | За духовното стимулиране в НРБ (указ 1094 на Държавния Съвет) |
| Статус | От 21 март 1991 г. награждаването е преустановено |
| Дескрипция | Знакът на званието има форма на стилизирана петолъчна звезда с диаметър 34 мм |
| Статистика | |
| Учредено | С указ на Президиума на VI Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. |
| Последно присъждан | 1990 г. |
| Общо присъждан | на 58 души |
| Положение в стълбицата на отличията | |
| По-високо | Няма |
| Еднакво | „Герой на социалистическия труд“ |
| По-ниско | Почетно звание „Народен“ |
Съдържание
СтатутРедактиране
Учредено е с указ от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за подвиг или заслуги, проявени при опазване на Народна република България и нейните съюзници.
На наградените лица се връчва знакът на званието „Златна звезда“, орден „Георги Димитров", грамота от Държавния съвет на НРБ и еднократно възнаграждение от 1500 лева. При удостояване втори и трети път със същото звание се връчва само медал „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“. На лауреатите повече от един път се издига бронзов бюст в родното им място, а ако са чуждестранни граждани – на място, определено от Държавния съвет на НРБ.
ОписаниеРедактиране
Знакът на званието има форма на стилизирана петолъчна звезда с диаметър 34 мм. Върху реверса е изписано в 3 реда както следва „ГЕРОЙ / НА / НР БЪЛГАРИЯ“. Медалът се носи на червена лента, захваната върху правоъгълна пластина, от лявата страна на гърдите.
От 15 юни 1948 до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 на 7 Велико Народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, със почетното званието „Герой на Народна република България“ са удостоени 58 души.[1]
ЛауреатиРедактиране
- Александър Александров (1988; космонавт, бриг.-ген.)
- Алексей Елисеев (1979; космонавт, СССР)
- Анатолий Соловьов (1988; космонавт, СССР)
- Антон Югов (1989; Член на ПБ на ЦК на БКП и министър-председател, ген.-лейт.)
- Благой Пенев (1989; началник на ГУСВ 1960 – 1973, ген.-полк.)
- Борис Попов (1989; дипломат)
- Боян Българанов (член на Политбюро на ЦК на БКП)
- Венко Марковски (1985; академик, поет, народен представител)
- Вера Начева (1989; заместник – завеждащ отдел в ЦК на БКП)
- Виктор Савиних (космонавт, СССР)
- Владимир Стойчев (1978, 1982; Председател на БОК, ген.-полк.)
- Георги Георгиев (1977; ветроходец)
- Георги Иванов (1979; космонавт)
- Георги Танев (1986; Първи секретар на ОК на БКП, министър на МВР)
- Георги Трайков (1968; председател на ПП на БЗНС и председател на Народното събрание)
- Георги Чанков (1987; член на Политбюро на ЦК на БКП)
- Гриша Филипов (член на Политбюро на ЦК на БКП и министър-председател)
- Груди Атанасов (Член на ЦК на БКП, посланик)
- Димо Дичев (1972; Член на ЦК на БКП, началник на Държавна сигурност)
- Димитър Стоянов - министър на вътрешните работи ( октомври 1973-декември 1988г),кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (1984-декември 1988), член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (декември 1988-ноември 1989г)
- Добри Джуров (1976; член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана, арм. генерал)
- Елисавета Багряна (1983; поетеса)
- Захари Захариев (1974; заместник-министър на народната отбрана 1954 – 1956, ген.-полк.)
- Иван Араклиев (1988; Член на ЦРК при ЦК на БКП)
- Иван Михайлов (1963; вицепремиер, арм.-ген.)
- Никола Янев (деец на БКП, преподавател)
- Карло Луканов (член на ЦК на БКП и вицепремиер)
- Кирил Видински (партизанин)
- Константин Черненко (1984; генерален секретар на ЦК на КПСС)
- Крум Радонов (1982; Български офицер и военен деец, ген.-лейт.)
- Ламбо Теолов (1989: Представител на НРБ в СИВ)
- Леонид Брежнев (1973, 1976, 1981; генерален секретар на ЦК на КПСС, Маршал на Съветския съюз)
- Младен Исаев (22 септември 1982; поет, преводач и политик)
- Никита Хрушчов (1964; генерален секретар на ЦК на КПСС)
- Николай Рукавишников (1979; космонавт, СССР)
- Пеко Таков (член на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Държавния съвет)
- Петър Панчевски (1972; министър на народната отбрана 1950 – 1958, арм. генерал)
- Рубен Аврамов (1980; секретар на ЦК на БКП и министър)
- Сава Гановски (председател на Народното събрание)
- Славчо Трънски (генерал-полковник, заместник-министър на народната отбрана)
- Стою Неделчев-Чочоолу (партизански командир, военен, ген.-майор)
- Стоян Тончев (деец на БЗНС, министър на съобщенията)
- Тодор Живков (1971, 1981; генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет)
- Тодор Павлов (1970; регент на България (9 септември 1944 – 15 септември 1946)
- Фьодор Толбухин (1979 или 1981; Маршал на Съветския съюз, посмъртно)
- Христо Проданов (1984; алпинист, посмъртно)
- Цветанка Каленска (1987; секретар на БКП-Плевен)
- Цола Драгойчева (1968; член на Политбюро на ЦК на БКП и министър)
- Юрий Андропов (1983; генерален секретар на ЦК на КПСС, арм.-ген.)
- Янко Марков (1989; секретар на Постоянното присъствие на БЗНС 1973 – 1989 г., член на Държавен съвет на НРБ 1986 – 1990 г.)
Вижте същоРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Денков, В. „Каталог Български ордени и медали“.
- Петров, Т. „Българските ордени и медали 1878 – 2002“.
- Петров, Т. „Ордени и медали в България 1998“.
- „Българска Енциклопедия от А-Я 2005“. Авторски колектив към БАН
- Иванов, Д. и М. Куманов. Първа българска република (1946 – 1989). Енциклопедия. Изд. Земя, С:2011, ISBN 978-954-92646-2-3