Младиново е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

Младиново
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,27 km²
Надм. височина 346 m
Пощ. код 6531
Тел. код 037704
МПС код Х
ЕКАТТЕ 48698
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Младиново (област Хасково) се намира в подножието на Сакар планина, Южен централен регион на България и е част от община Свиленград. Намира се на 20 км от гр. Свиленград и на 150 км от гр. Бургас и на 20 км от левия бряг на река Марица.

В климатично отношение районът е повлиян от Егейско море. Изграден са два язовира с вместимост над 800 хил. м3 вода. За отглеждането на лозови, бадемови, орехови насаждения условията са изключително благоприятни.

ИсторияРедактиране

В околностите на с. Младиново са установени 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили.

По време на османската власт селото се нарича Ения (Ново село). Днес то е едно от най-населените места на бившата Свиленградска околия. До 1950 г. Свиленградска околия е в състава на Старозагорска област.

Населените места в Свиленградската община са освободени от османската власт на 1 октомври 1913 година. В с. Младиново има българска и турска общности разположени в две махали – горна и долна.

Събитията, свързани с името на Младиново, не са известни. Допуска се, че Васил Левски е посетил Младиново. Последният кмет (мухтап) на селото от времетопреди освобождението е Стоил Паунов Колев.

Видни личностиРедактиране

Кръстю Георгиев Стоилов – проф.д-р т.н.инж. полк роден на 26 юли 1927 г. в с. Младиново Хасковска област. През 1950 г. завършва Народно военно училище"В Левски"и придобива офицерско звание подпоручик. Служи в 54 инженерен полк и Военно инженерното училище. През 1960 г.завършва висше гражданско образование – инженер геолог хидрогеолог. Постъпва на работа в БАН – геологически институт. Специализира в Руската академия на науките и Мсковския държавен универистет. Публикува над 80 статии както и на две монографии. Разработва теми в областта на инженерната геология и опазване на околната среда. Освен това публикува над 15 статии в обастта на отбранителното строителство и монография. Носител е на първа награда на съюза на учените в България – 1978 г. и на Държавен орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за принос в науката – 1986 г. Лицензиран експерт е на Министерството по опазване и възпроизводство на околната среда и водите.