Свиленград (община)

община в България

Община Свиленград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Свиленград
      
Общи данни
ОбластХасково
Площ700.31 km²
Население24 425 души
Адм. центърСвиленград
Брой селища24
Сайтsvilengrad.bg
Управление
КметАнастас Карчев
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет21 съветници
Община Свиленград в Общомедия
Топографска карта на община Свиленград.

История редактиране

Значителна част от общината обхваща територия, влязла в състава на съвременната българска държава при подписването на Българо-турската конвенция през 1915 г., която територия е по същество единствената дълготрайна териториална придобивка на България от Първата световна война. (Малка част от спечелената територия се намира в община Тополовград.)

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в източната част на област Хасково. С площта си от 700,315 km2 заема 4-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните разклонения на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат югозападните разклонения на планината Сакар, като на 4 km североизточно от село Костур, на границата с община Тополовград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Свиленград – връх Вишеград 856,1 m.

Югозападно от Сакар планина, на протежение от около 24 – 25 km, от северозапад на югоизток и ширина между 5 и 10 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, южно от ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле, на границата с Република Гърция се намира най-ниската точка на община Свиленград 40 m н.в.

В югозападния район на общината (част от землищата на селата Сива река и Мезек) се заемат от северните склонове на рида Гората (част от Източните Родопи). В него, югозападно от село Мезек, на границата с община Любимец е разположен връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Води редактиране

От северозапад на югоизток, на протежение от около 24 – 25 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Свиленград в нея се вливат четири по-големи притока – реките:

Голяма река (38 km). Тя извира на 612 m н.в. в Сакар планина, на 100 m от кръстопътя Голямата звезда (община Харманли). Тече в южна посока в плитка наносна долина, на отделни места и с проломен характер. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното – Канаклийска река. Влива отляво в река Марица на 48 m н.в., на 2 km югоизточно от град Свиленград. Площта на водосборния ѝ басейн е 163 km2, което представлява 0,31% от водосборния басейн на Марица;
Левченска река (44 km). Левченска река извира под името Карталдере на 730 m н.в. в Сакар планина, на 2,6 km северозападно от връх Вишеград. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина. След село Димитровче долината ѝ се разширява и става асиметрична със стръмни леви и полегати десни склонове. Влива отляво в река Марица на 44 m н.в., на 400 m югозападно от село Генералово. Площта на водосборния r̀ басейн е 144 km2, което представлява 0,27% от водосборния басейн на Марица]
Ченгенедере (20 km). Js извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния r̀ басейн е 38 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Марица]
Каламица (38 km). Река Каламица е последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия. Тя извира от югозападните склонове на Сакар планина на 458 m н.в., на 2,3 km североизточно от село Равна гора. Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 km служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се отляво в река Марица на 43 m н.в., на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния ѝ басейн е 59 km2, което представлява 0,11% от водосборния басейн на Марица.

В най-източната част на общината, по границата с Турция, на протежение от 5,4 km протича част от долното течение на река Тунджа. В нея отдясно, на турска територия се влива Карабашка река, която на територията на България протича с горното и средното си течение през селата Студена и Сладун.

Населени места редактиране

 
Изглед от централната част на град Свиленград през 2011 г.
 
Изглед към село Маточина през 2013 г.
 
Изглед към село Мезек през 2010 г.
 
Изглед към село Михалич през 2007 г.
 
Изглед от село Сива река през 2011 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Варник 4 8,255 Киречлик Момково 510 30,052 Охланлии
Генералово 139 12,291 Паша кьой Мустрак 212 14,594 Мустраклии
Дервишка могила 28 40,257 Пашово 9 13,090 Паша кьой
Димитровче 193 28,330 Димитри кьой Пъстрогор 309 23,471 Аладаа
Капитан Андреево 654 28,541 Виран теке Равна гора 28 16,859 Евджилер
Костур 25 30,194 Кюстю кьой Райкова могила 215 21,976 Каик кьой
Левка 299 42,017 Свиленград 16797 79,686
Лисово 4 22,338 Коджа апли Сива река 161 24,798
Маточина 8 26,011 Фикел Сладун 109 35,653 Хас кьой
Мезек 211 36,517 Студена 405 69,536 Соуджак
Михалич 28 21,975 Чернодъб 74 16,553 Кара хадър
Младиново 268 31,270 Ения Щит 74 26,051 Юскюдар
ОБЩО 20764 700,315 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Охланлии на с. Момково;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Турска Левка за отделно населено място – с. Стара Левка;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Благунци;
– преименува с. Киречлик на с. Варник;
– преименува с. Паша кьой на с. Генералово;
– преименува с. Димитри кьой на с. Димитровче;
– преименува с. Виран теке на с. Капитан Андреево;
– преименува с. Кюстю кьой на с. Костур;
– преименува с. Коджа апли на с. Лисово;
– преименува с. Фикел на с. Маточина;
– преименува с. Ения на с. Младиново;
– преименува с. Мустраклии на с. Мустрак;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашово;
– преименува с. Аладаа на с. Пъстрогор;
– преименува с. Евджилер на с. Равна гора;
– преименува с. Каик кьой на с. Райкова могила;
– преименува с. Хас кьой на с. Сладун;
– преименува с. Соуджак на с. Студена;
– преименува с. Кара хадър на с. Чернодъб;
– преименува с. Юскюдар на с. Щит;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличана селата Благунци и Стара Левка поради изселване;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Ново село и го присъединява като квартал на гр. Свиленград.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 29 311
1946 32 169
1956 32 397
1965 30 557
1975 26 996
1985 27 159
1992 26 704
2001 25 375
2011 23 004
2021 20 764

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 23 004 19 069 316 1700 62 70 1787 100,00 82,89 1,37 7,39 0,26 0,30 7,76
Свиленград 18 115 14 887 87 1524 50 54 1513 Свиленград 82,18 0,48 8,41 0,27 0,29 8,35
Варник 2 0 0 0 0 Варник 0,00 0,00 0,00 0,00
Генералово 157 136 7 3 6 Генералово 86,62 4,45 1,91 3,82
Дервишка могила 21 21 0 0 0 0 0 Дервишка могила 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Димитровче 214 175 35 0 Димитровче 81,77 16,35 0,00
Капитан Андреево 846 788 4 0 50 Капитан Андреево 93,14 0,47 0,00 5,91
Костур 33 33 0 0 0 0 0 Костур 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Левка 431 375 43 0 12 Левка 87,00 9,97 0,00 2,78
Лисово 3 0 0 3 0 0 0 Лисово 0,00 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00
Маточина 27 27 0 0 0 0 0 Маточина 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Мезек 255 204 4 0 44 Мезек 80,00 1,56 0,00 17,25
Михалич 65 65 0 0 0 0 0 Михалич 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Младиново 317 202 58 46 7 Младиново 63,72 18,29 14,51 2,20
Момково 676 617 11 5 41 Момково 91,27 1,62 0,73 6,06
Мустрак 227 172 34 21 0 0 0 Мустрак 75,77 14,97 9,25 0,00 0,00 0,00
Пашово 15 15 0 0 0 0 0 Пашово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Пъстрогор 180 176 0 0 2 Пъстрогор 97,77 0,00 0,00 1,11
Равна гора 31 12 19 0 0 0 0 Равна гора 38,70 61,29 0,00 0,00 0,00 0,00
Райкова могила 257 168 0 84 Райкова могила 65,36 0,00 32,68
Сива река 216 185 4 7 0 0 20 Сива река 85,64 1,85 3,24 0,00 0,00 9,25
Сладун 158 122 29 6 0 Сладун 77,21 18,35 3,79 0,00
Студена 557 505 0 44 7 Студена 90,66 0,00 7,89 1,25
Чернодъб 95 86 7 0 0 Чернодъб 90,52 7,36 0,00 0,00
Щит 106 96 7 1 Щит 90,56 6,60 0,94

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 23 004 100,00
Православие 15 988 69,50
Католицизъм 68 0,29
Протестантство 131 0,56
Ислям 177 0,76
Друго 9 0,03
Нямат 1283 5,57
Не се самоопределят 889 3,86
Непоказано 4459 19,38

Политика редактиране

Общински съвет редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 45,55 % 51,70 % 53,73 % 60,75 % 62,47 %
Общ брой места 21 21 21 21 21
ГЕРБ 5 7 8 17
БСП за България 4
Българска социалистическа партия 4 5
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 2 2
Местна коалиция „Заедно за Свиленград“ 3 2
Реформаторски блок 2
Живко Йорданов Желев – инициативен комитет 1
Национален фронт за спасение на България 1
БСП и коалиция 4
Коалиция за Свиленград (ВМРО – Българско национално движение,
Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи)
3
Национално движение за стабилност и възход 2 2 2
Ред, законност и справедливост 2
Движение за права и свободи 2 1
Демократи за силна България 2
Атака 2
Коалиция „Граждани за единство и бъдеще, Европейски Демократичен път“
(Съюз на демократичните сили, Новите лидери)
1
Коалиция „БСП и ПД Социалдемократи“ (Българска социалистическа партия,
Политическо движение „Социалдемократи“)
8
Съюз на демократичните сили 3
Коалиция „Обединени земеделски сили“ 2
Съюз на свободните демократи 1
Социалдемократическа партия 1
Свободна България 1
Рома 1
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз 1
Коалиция „ДА“ 1

Транспорт редактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 21,7 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленградКапитан Андреево.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,3 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 3 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.

Външни препратки редактиране