Свиленград (община)
Община Свиленград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Община Свиленград | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Хасково |
Площ | 700.31 km² |
Население | 24 425 души |
Адм. център | Свиленград |
Брой селища | 24 |
Сайт | svilengrad.bg |
Управление | |
Кмет | Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Община Свиленград в Общомедия |
История
редактиранеЗначителна част от общината обхваща територия, влязла в състава на съвременната българска държава при подписването на Българо-турската конвенция през 1915 г., която територия е по същество единствената дълготрайна териториална придобивка на България от Първата световна война. (Малка част от спечелената територия се намира в община Тополовград.)
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в източната част на област Хасково. С площта си от 700,315 km2 заема 4-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Любимец;
- на северозапад – община Харманли;
- на север – община Тополовград;
- на изток – Турция;
- на юг – Република Гърция.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните разклонения на планината Сакар.
Североизточните части на общината се заемат югозападните разклонения на планината Сакар, като на 4 km североизточно от село Костур, на границата с община Тополовград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Свиленград – връх Вишеград 856,1 m.
Югозападно от Сакар планина, на протежение от около 24 – 25 km, от северозапад на югоизток и ширина между 5 и 10 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, южно от ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле, на границата с Република Гърция се намира най-ниската точка на община Свиленград 40 m н.в.
В югозападния район на общината (част от землищата на селата Сива река и Мезек) се заемат от северните склонове на рида Гората (част от Източните Родопи). В него, югозападно от село Мезек, на границата с община Любимец е разположен връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.
Води
редактиранеОт северозапад на югоизток, на протежение от около 24 – 25 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Свиленград в нея се вливат четири по-големи притока – реките:
- – Голяма река (38 km). Тя извира на 612 m н.в. в Сакар планина, на 100 m от кръстопътя Голямата звезда (община Харманли). Тече в южна посока в плитка наносна долина, на отделни места и с проломен характер. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното – Канаклийска река. Влива отляво в река Марица на 48 m н.в., на 2 km югоизточно от град Свиленград. Площта на водосборния ѝ басейн е 163 km2, което представлява 0,31% от водосборния басейн на Марица;
- – Левченска река (44 km). Левченска река извира под името Карталдере на 730 m н.в. в Сакар планина, на 2,6 km северозападно от връх Вишеград. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина. След село Димитровче долината ѝ се разширява и става асиметрична със стръмни леви и полегати десни склонове. Влива отляво в река Марица на 44 m н.в., на 400 m югозападно от село Генералово. Площта на водосборния r̀ басейн е 144 km2, което представлява 0,27% от водосборния басейн на Марица]
- – Ченгенедере (20 km). Js извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния r̀ басейн е 38 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Марица]
- – Каламица (38 km). Река Каламица е последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия. Тя извира от югозападните склонове на Сакар планина на 458 m н.в., на 2,3 km североизточно от село Равна гора. Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 km служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се отляво в река Марица на 43 m н.в., на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево. Площта на водосборния ѝ басейн е 59 km2, което представлява 0,11% от водосборния басейн на Марица.
В най-източната част на общината, по границата с Турция, на протежение от 5,4 km протича част от долното течение на река Тунджа. В нея отдясно, на турска територия се влива Карабашка река, която на територията на България протича с горното и средното си течение през селата Студена и Сладун.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Варник | 4 | 8,255 | Киречлик | Момково | 510 | 30,052 | Охланлии |
Генералово | 139 | 12,291 | Паша кьой | Мустрак | 212 | 14,594 | Мустраклии |
Дервишка могила | 28 | 40,257 | Пашово | 9 | 13,090 | Паша кьой | |
Димитровче | 193 | 28,330 | Димитри кьой | Пъстрогор | 309 | 23,471 | Аладаа |
Капитан Андреево | 654 | 28,541 | Виран теке | Равна гора | 28 | 16,859 | Евджилер |
Костур | 25 | 30,194 | Кюстю кьой | Райкова могила | 215 | 21,976 | Каик кьой |
Левка | 299 | 42,017 | Свиленград | 16797 | 79,686 | ||
Лисово | 4 | 22,338 | Коджа апли | Сива река | 161 | 24,798 | |
Маточина | 8 | 26,011 | Фикел | Сладун | 109 | 35,653 | Хас кьой |
Мезек | 211 | 36,517 | Студена | 405 | 69,536 | Соуджак | |
Михалич | 28 | 21,975 | Чернодъб | 74 | 16,553 | Кара хадър | |
Младиново | 268 | 31,270 | Ения | Щит | 74 | 26,051 | Юскюдар |
ОБЩО | 20764 | 700,315 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Охланлии на с. Момково;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Турска Левка за отделно населено място – с. Стара Левка;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Благунци;
- – преименува с. Киречлик на с. Варник;
- – преименува с. Паша кьой на с. Генералово;
- – преименува с. Димитри кьой на с. Димитровче;
- – преименува с. Виран теке на с. Капитан Андреево;
- – преименува с. Кюстю кьой на с. Костур;
- – преименува с. Коджа апли на с. Лисово;
- – преименува с. Фикел на с. Маточина;
- – преименува с. Ения на с. Младиново;
- – преименува с. Мустраклии на с. Мустрак;
- – преименува с. Паша кьой на с. Пашово;
- – преименува с. Аладаа на с. Пъстрогор;
- – преименува с. Евджилер на с. Равна гора;
- – преименува с. Каик кьой на с. Райкова могила;
- – преименува с. Хас кьой на с. Сладун;
- – преименува с. Соуджак на с. Студена;
- – преименува с. Кара хадър на с. Чернодъб;
- – преименува с. Юскюдар на с. Щит;
- Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличана селата Благунци и Стара Левка поради изселване;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Ново село и го присъединява като квартал на гр. Свиленград.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 29 311 |
1946 | 32 169 |
1956 | 32 397 |
1965 | 30 557 |
1975 | 26 996 |
1985 | 27 159 |
1992 | 26 704 |
2001 | 25 375 |
2011 | 23 004 |
2021 | 20 764 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 23 004 | 19 069 | 316 | 1700 | 62 | 70 | 1787 | 100,00 | 82,89 | 1,37 | 7,39 | 0,26 | 0,30 | 7,76 |
Свиленград | 18 115 | 14 887 | 87 | 1524 | 50 | 54 | 1513 | Свиленград | 82,18 | 0,48 | 8,41 | 0,27 | 0,29 | 8,35 |
Варник | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | Варник | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Генералово | 157 | 136 | 7 | 3 | 6 | Генералово | 86,62 | 4,45 | 1,91 | 3,82 | ||||
Дервишка могила | 21 | 21 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Дервишка могила | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Димитровче | 214 | 175 | 35 | 0 | Димитровче | 81,77 | 16,35 | 0,00 | ||||||
Капитан Андреево | 846 | 788 | 4 | 0 | 50 | Капитан Андреево | 93,14 | 0,47 | 0,00 | 5,91 | ||||
Костур | 33 | 33 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Костур | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Левка | 431 | 375 | 43 | 0 | 12 | Левка | 87,00 | 9,97 | 0,00 | 2,78 | ||||
Лисово | 3 | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | Лисово | 0,00 | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Маточина | 27 | 27 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Маточина | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Мезек | 255 | 204 | 4 | 0 | 44 | Мезек | 80,00 | 1,56 | 0,00 | 17,25 | ||||
Михалич | 65 | 65 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Михалич | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Младиново | 317 | 202 | 58 | 46 | 7 | Младиново | 63,72 | 18,29 | 14,51 | 2,20 | ||||
Момково | 676 | 617 | 11 | 5 | 41 | Момково | 91,27 | 1,62 | 0,73 | 6,06 | ||||
Мустрак | 227 | 172 | 34 | 21 | 0 | 0 | 0 | Мустрак | 75,77 | 14,97 | 9,25 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Пашово | 15 | 15 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Пашово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Пъстрогор | 180 | 176 | 0 | 0 | 2 | Пъстрогор | 97,77 | 0,00 | 0,00 | 1,11 | ||||
Равна гора | 31 | 12 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | Равна гора | 38,70 | 61,29 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Райкова могила | 257 | 168 | 0 | 84 | Райкова могила | 65,36 | 0,00 | 32,68 | ||||||
Сива река | 216 | 185 | 4 | 7 | 0 | 0 | 20 | Сива река | 85,64 | 1,85 | 3,24 | 0,00 | 0,00 | 9,25 |
Сладун | 158 | 122 | 29 | 6 | 0 | Сладун | 77,21 | 18,35 | 3,79 | 0,00 | ||||
Студена | 557 | 505 | 0 | 44 | 7 | Студена | 90,66 | 0,00 | 7,89 | 1,25 | ||||
Чернодъб | 95 | 86 | 7 | 0 | 0 | Чернодъб | 90,52 | 7,36 | 0,00 | 0,00 | ||||
Щит | 106 | 96 | 7 | 1 | Щит | 90,56 | 6,60 | 0,94 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 23 004 | 100,00 |
Православие | 15 988 | 69,50 |
Католицизъм | 68 | 0,29 |
Протестантство | 131 | 0,56 |
Ислям | 177 | 0,76 |
Друго | 9 | 0,03 |
Нямат | 1283 | 5,57 |
Не се самоопределят | 889 | 3,86 |
Непоказано | 4459 | 19,38 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Транспорт
редактиранеПрез средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 21,7 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево.
През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,3 km:
- последният участък от 23,7 km от автомагистрала Марица (от km 93,6 до km 117,3);
- последният участък от 25,1 km от републикански път I-8 (от km 361 до km 386,1);
- последният участък от 23,3 km от републикански път II-55 (от km 166,7 до km 190,0);
- целият участък от 3,5 km от републикански път II-80;
- последният участък от 7,1 km от републикански път III-505 (от km 56,7 до km 63,8);
- последният участък от 5,2 km от републикански път III-761 (от km 32,8 до km 38,0);
- началният участък от 26,3 km от републикански път III-5507 (от km 0 до km 26,3);
- целият участък от 34,9 km от републикански път III-5509;
- последният участък от 7,2 km от републикански път III-7612 (от km 14,7 до km 21,9).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-78. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Свиленград“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Свиленград
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.