Млъчкова къща

къща в Копривщица

Млъчковата къща, позната и като Патьова къща е стара възрожденска къща в град Копривщица, построена през 1855 година от одрински майстори с главен майстор Уста Гавраил за първия ѝ собственик хаджи Ненчо. В началото на 1876 г. става собственост на революционера от Априлското въстание Патьо Млъчков, чието име носи понастоящем.[2]

Млъчкова къща
Млъчковата къща откъм улица „Тумангелова чета“
Млъчковата къща откъм улица „Тумангелова чета“
Видпаметник на културата с „Национално значение“[1]
МестоположениеКопривщица, България
АрхитектУста Гавраил
Стилвъзрожденски
Конструкцияплет, дърво, камък
фронтона е изпълнен в стил Български барок
Изграждане10 октомври 1855 г.
Състояниереставрирана
Адресул. „Патьо Млъчков“ 2

Конструкция на сградата редактиране

Къщата е построена в модерния за това време стил. Двуетажната ѝ конструкция е изпълнена от дърво и измазан с глина плет върху дебел каменен зид, разположен откъм улицата.

Изписване на къщата редактиране

След като Млъчковата къща става собственост на Патю е изписана вътрешната ѝ украса в сравнително примитивен стил. От украсата, направена непосредствено след градежа ѝ, е останала единствено тази на кобиличния ѝ фронтон.[2]

Стенописът представлява елипсовиден медальон на някога оловнозелен фон. Вътре в елипсата е изографисана човешка фигура, заобиколена от клоните на самотни, гротескни дървета с едно пусто щъркелово гнездо в клоните на едно от тях. Медальонът е заобиколен от вписана в елипса спирална украса. Цялата композиция почти до края на стенописа е изпъстрена с майсторски изпълнени флорални елементи, като най-отдолу се чете годината на завършване на построяването на къщата: 10 октомври 1855 година.[2]

Къщата не е музей и не е отворена за посещение. Намира се на улица „Патьо Млъчков“ № 2.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. а б в Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980. с. 302 – 303.