Могорче (на македонска литературна норма: Могорче; на албански: Mogorçe) е село в Северна Македония, в община Дебър.

Могорче
Могорче
— село —
Поглед към Могорче
Поглед към Могорче
41.5306° с. ш. 20.6233° и. д.
Могорче
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областМала река
Надм. височина957 m
Население1794 души (2002)
Пощенски код1250
Могорче в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово над долината на Мала река, над която се намира мостът Елен скок.

В XIX век Могорче е смесено българо-помашко мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Могоче (Mogotché) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 120 българи.[1]

Селото е последното масово ислямизирано българско село по време на османското владичество. По-голяма част от населението е ислямизирано в 1877 година от албански башибозук при започването на Руско-турската война.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Могорче има 16 жители българи-християни и 770 българи-мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Могорче е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак със 106 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могорче има 8 българи екзархисти.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Могорче като българско село.[5]

През 50-те години има масово изселване на помаци към Турция по държавно споразумение между СФР Югославия и Република Турция.

Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1408
албанци 1
турци 376
роми 1
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 7
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007