Могорче
Могорче (на македонска литературна норма: Могорче; на албански: Mogorçe) е село в Северна Македония, в община Дебър.
Могорче Могорче | |
— село — | |
Поглед към Могорче | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Дебър |
Географска област | Мала река |
Надм. височина | 957 m |
Население | 1794 души (2002) |
Пощенски код | 1250 |
Могорче в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово над долината на Мала река, над която се намира мостът Елен скок.
История
редактиранеВ XIX век Могорче е смесено българо-помашко мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Могоче (Mogotché) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 120 българи.[1]
Селото е последното масово ислямизирано българско село по време на османското владичество. По-голяма част от населението е ислямизирано в 1877 година от албански башибозук при започването на Руско-турската война.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Могорче има 16 жители българи-християни и 770 българи-мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Могорче е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак със 106 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могорче има 8 българи екзархисти.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Могорче като българско село.[5]
През 50-те години има масово изселване на помаци към Турция по държавно споразумение между СФР Югославия и Република Турция.
Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 1408 |
албанци | 1 |
турци | 376 |
роми | 1 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 1 |
други | 7 |
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007