Модернистична архитектура

Модернистичната архитектура е група архитектурни стилове, възникнали в началото на XX век и наложили се като основни след Втората световна война. Тяхна основа е използването на нови строителни технологии и материали, най-вече стъкло, стомана и стоманобетон, и отхвърлянето на традиционния неокласицизъм, доминиращ в архитектурата на XIX век. В началото на XXI век модернистичната архитектура продължава да преобладава в строителството на обществени и корпоративни сгради, въпреки реакцията на постмодернистичната архитектура.

Образци на две направления в модернистичната архитектура в центъра на Чикаго: вдясно „Ей Ем Ей Плаза“ на Лудвиг Мис ван дер Рое от 1973 година е късен пример за чистите ортогонални линии и стъклото на интернационалния стил; вляво „Марина Сити“ на Бъртранд Голдберг от 1964 година демонстрира по-скулптурната естетика на модернизма от средата на века.

Сред архитектите, изиграли важна роля за развитието на модернизма, са Франк Лойд Райт, Лудвиг Мис ван дер Рое, Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Константин Мелников, Ерих Менделсон, Рихард Нойтра, Луис Съливан, Герит Ритфелд, Бруно Таут, Гунар Асплунд, Арне Якобсен, Оскар Нимайер, Алвар Аалто.

Бележки

Цитирани източници

• Tietz, Jurgen. The Story of Architecture of the 20th century. Konemann, 1999. ISBN 3-8290-2045-7. (на английски)

Тази статия за жанр все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.