Моника Марон
Моника Марон (на немски: Monika Maron) е германска писателка, родена на 3 юни 1941 г. в Берлин с моминско име Моника Ева Игларц. През 1951 г. се преселва от Западен в Източен Берлин при втория си баща Карл Марон, който е министър на вътрешните работи на ГДР. Приема фамилното име Марон.
| Моника Марон Monika Maron | |
| германска писателка | |
 | |
| Родена | Моника Ева Игларц
|
|---|---|
| Националност |  Германия |
| Учила в | Хумболтов университет на Берлин |
| Партия | Германска единна социалистическа партия |
| Работила | писателка |
| Награди | Братя Грим (1991) Национална награда на Германия (2009) Фридрих Хьолдерлин (2003) Лесинг (2011)[1] |
| Семейство | |
| Баща | Валтер Игларц |
| Майка | Хелене Игларц |
| Уебсайт | |
| Моника Марон в Общомедия | |
Биография и творчество
редактиранеСлед гимназията Моника Марон работи като фрезист в завод за самолети край Дрезден. После следва театрознание и прави опити като режисьор и журналист. В края на 1970-те години се посвещава изцяло на писателството.
_by_Guenter_Prust.jpg)
Поради критичното съдържание дебютният ѝ роман „Летящ прах“ не може да бъде публикуван в ГДР и излиза през 1981 г. в западногерманското издателство Фишер. Тази творба е смятана за първия широко известен протест срещу замърсяването на околната среда в Източна Германия.
На Моника Марон е разрешено няколко пъти да пътува в Западен Берлин[2] с определени оперативни задачи, но е непрекъснато следена от агенти на ЩАЗИ[3]. През 1988 г. напуска официално ГДР с тригодишна виза. Живее в Хамбург до 1992 г., когато се завръща в обединения Берлин.
Впоследствие Марон създава повече от десет романа и други творби с есета и разкази, сред които особено силен отзвук има романът Тъжното животно (1996).
Прозата на Моника Марон излъчва мрак и самота, свидетелстващи за наранената чувствителност и отчаянието на авторката.
Нейни произведения са преведени на английски, френски, италиански, японски, корейски, хърватски, нидерландски, полски, руски, испански и португалски.
Библиография
редактиране- Flugasche, 1981
- Herr Aurich, 2001
- Das Missverständnis, 1982
- Die Überläuferin, 1986
- Stille Zeile Sechs, 1991
- Nach Maßgabe meiner Begreifungskraft, 1993
- Animal triste, 1996
- Pawels Briefe, 1999
- Quer über die Gleise – Essays, Artikel, Zwischenrufe, 2000
- Endmoränen, 2002
- Geburtsort Berlin, 2003
- Wie ich ein Buch nicht schreiben kann und es trotzdem versuche, 2005
- Ach Glück, 2007
- Bitterfelder Bogen, 2009
- Zwei Brüder: Gedanken zur Einheit 1989–2009, 2010
- Zwischenspiel, 2013
- Munin oder Chaos im Kopf, Roman, 2018
Награди и отличия
редактиране- 1990: Irmgard-Heilmann-Preis
- 1991: Награда Братя Грим на град Ханау
- 1992: Награда Хайнрих фон Клайст
- 1994: Литературна награда на Золотурн
- 1994: Награда Розвита
- 1995: Евангелистка награда за книга
- 2003: Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург
- 2003: Carl-Zuckmayer-Medaille
- 2004/2005: Frankfurter Poetik-Vorlesungen
- 2009: Mainzer Stadtschreiber
- 2009: Национална награда на Германия
- 2010: Humanismus-Preis des Deutscher Altphilologenverband
- 2011: Награда Лесинг на Саксония
- 2017: Награда Ида Демел
Бележки
редактиране- ↑ www.spiegel.de // Посетен на 30 септември 2021 г.
- ↑ Deckname Mitsu. In: Der Spiegel Nr. 32/1995 vom 7. August 1995. Tags zuvor hatte der „Kulturweltspiegel“, eine Nachrichtensendung der ARD / Das Erste berichtet, Autor Heribert Schwan
- ↑ Antje Doßmann: Die Diktatur der Eltern. Berlin 2003, S. 8.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Моника Марон- ((de)) Биографични данни за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Моника Марон в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Моника Марон в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine.
- ((de)) Моника Марон в Die LYRIKwelt
- ((de)) Моника Марон в Personensuche
- ((en)) Моника Марон в
Internet Movie Database
