Морис Мерло-Понти
Морис Мерло-Понти (на френски: Maurice Merleau-Ponty, произношение [mɔʁis mɛʁlopɔ̃ti]) е френски философ феноменолог, силно повлиян от Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. Той е в близки отношения с Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар.
Морис Мерло-Понти Maurice Merleau-Ponty | |
френски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) Парижки университет |
Философия | |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | Феноменология, екзистенциална философия |
Идеи | психология, метафизика, възприятие/перцепция, епистемология, изкуство |
Повлиян | |
Повлиял | |
Морис Мерло-Понти в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 14 март 1908 г. в Рошфор сюр Мер, Франция. Посещава (както Сартр) средно училище в Париж. През 1930 г. полага изпита си по философия, след което преподава в един католически лицей в Бове, а после в Шартър. Завършва специализация като сътрудник на Националния център за научни изследвания. Неговият докторат е озаглавен „Структура на поведението“ и излиза от печат през 1942 г. От 1940 до 1944 е преподавател по философия в католическия лицей „Карно“ в Париж.
Мерло-Понти взема участие в съпротивата срещу германската окупация и написва голямото си произведение „Феноменология на възприемането“, което представя в Сорбоната заедно с по-горе споменатия труд. Двете работи му дават правото да преподава педагогическа психология и философия първо в Лион, а след това и в Париж. На 1 април 1952 г. става професор в Колеж дьо Франс – най-голямата почит за учен във Франция. Наследява катедрата, която преди него е била ръководена, наред с други, също от Анри Бергсон и изнася лекции пред публика, достигаща далеч извън кръговете на специалистите.
Идеи
редактиранеВ центъра на интересите му са взаимоотношението между човешкото съзнание и природата. Тя се отнася до външните събития и причинните им връзки. Съзнанието не е обект на казуалност. Затова подходящ метод за изучаване е феноменологията на възприятието. Според него същностните черти на съзнанието трябва да присъстват в латентен вид още на входа – във възприятието. Това предполага, че възприятието притежава самостоятелна избирателност, осмисленост, константност, независими от останалите психични процеси. Възприятието според Мерло-Понти е централен процес на човешката познавателна система, около което се организират останалите познавателни процеси.
Мерло-Понти разработва оригинална теория за въплътената субектност, в която подчертава централността на тялото за опита на човека. Според него присъствието на тялото в човешкия опит е абсолютно, защото съставлява основата, на която изпъква всяка предметност. Тялото оживява предметите, придава им своя пулс, то е възел на живи значения и затова може да се сравни с произведение на изкуството.
Мерло-Понти развива концепцията за ситуационна структура на преживяванията. За него човешкия опит е въплътен и историчен. Потокът на преживяванията е прекъснат, фрагментиран (дисконтинуален), във вид на ситуации, които представляват нещо като минисветове. Преживяването е относително прекъснато между ситуациите, но вътре в ситуациите е континуално, кохерентно и стабилно. Възприятието задава ситуационната структура на преживяване. Обикновеният човек живее с перцептивната вяра, че светът е такъв, какъв го представят сетивата му, защото възприема значения, а не стимули.
Влияние
редактиранеМерло-Понти поставя основите на ситуационно-феноменологичната психология. Привърженик на перцептивния подход към природата на съзнанието. Феноменологията е основа на френския екзистенциализъм и в годините след Втората световна война Мерло-Понти е част от кръга около водещата негова фигура, Жан-Пол Сартр. Познанието им датира още от студентските години, като се счита, че силно му е повлиял в неговото ранно политическо развитие. Участва в редакционната колегия на списанието „Модерните Времена“, като отговаря за политиката. В началото на 50-те възгледите им се раздалечават и те прекъсват контактите, като Мерло-Понти се посвещава изцяло на своите академични търсения. За съвременниците обаче етикетът „екзистенциалист“ го описва адекватно, при все философските му възгледи са от друго естество.
Феноменологическата естетика и когнитивните науки са области, в които днес по-често се споменава творчеството на Морис Мерло-Понти.
Библиография
редактиране- На български език
- Мерло-Понти, М. (2000) Видимото и невидимото. Следвано от работни бележки. Прев. С. Деянов. София: ИК „Критика и хуманизъм“. с. 312
- Мерло-Понти, М. (1998) Хуманизъм и терор. Прев. Е. Грекова. София: ИК „Любомъдрие“. с. 240.
- Мерло-Понти, М. (1997) Структура на поведението. София: Аргес.
- Мерло-Понти, М. (1996) Философът и неговата сянка (антология). Прев. Боян Знеполски, С. Ковачев. София: ИК „Критика и хуманизъм“. с. 192 (вкл. Окото и Духът, с.155-91)
- Английски преводи на френски оригинали
Година | Оригинал на френски език | Английски превод |
---|---|---|
1942 | La Structure du comportement (Paris: Presses Universitaires de France, 1942) | The Structure of Behavior, превод от Alden Fisher, (Boston: Beacon Press, 1963; London: Methuen, 1965). |
1945 | Phénoménologie de la perception (Paris: Gallimard, 1945) | Phenomenology of Perception, превод от Colin Smith, (New York: Humanities Press, 1962) и (London: Routledge & Kegan Paul, 1962), подобрен превод от Forrest Williams, 1981; reprinted, 2002 |
1947 | Humanisme et terreur, essai sur le problème communiste (Paris: Gallimard, 1947) | Humanism and Terror: An Essay on the Communist Problem, превод от John O'Neill, (Boston: Beacon Press, 1969) |
1948 | Sens et non-sens (Paris: Nagel, 1948, 1966) | Sense and Non-Sense, превод от Hubert Dreyfus и Patricia Allen Dreyfus (Evanston: Northwestern University Press, 1964). |
1949 – 1950 | Conscience et l'acquisition du langage (Paris: Bulletin de psychologie, 236, vol. XVIII, 3 – 6, Nov. 1964) Merleau-Ponty a la Sorbonne, resume de cours 1949 – 1952) | Consciousness and the Acquisition of Language, превод от Hugh J. Silverman (Evanston: Northwestern University Press, 1973). |
1951 | Les Relations avec autrui chez l’enfant (Paris: Centre de Documentation Universitaire, 1951, 1975) | 'The Child’s Relations with Others', превод от William Cobb, в The Primacy of Perception, ed. James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), pp. 96 – 155. |
1953 | Éloge de la Philosophie, Lecon inaugurale faite au Collége de France, Le jeudi 15 janvier 1953 (Paris: Gallimard, 1953) | In Praise of Philosophy, превод от John Wild и James M. Edie, (Evanston: Northwestern University Press, 1963) |
1955 | Les aventures de la dialectique (Paris: Gallimard, 1955) | Adventures of the Dialectic, превод от Joseph Bien, (Evanston: Northwestern University Press, 1973; London: Heinemann, 1974) |
1958 | Les Sciences de l’homme et la phénoménologie (Paris: Centre de Documentation Universitaire, 1958, 1975) | Phenomenology and the Sciences of Man, превод от John Wild в The Primacy of Perception, ed. James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), pp. 43 – 95. |
1960 | Éloge de la Philosophie et autres essais (Paris: Gallimard, 1960) | - |
1960 | Signes (Paris: Gallimard, 1960) | Signs, превод от Richard McCleary (Evanston: Northwestern University Press, 1964). |
1961 | L’Œil et l’esprit (Paris: Gallimard, 1961) | 'Eye and Mind', превод от Carleton Dallery в The Primacy of Perception ed. by James Edie (Evanston: Northwestern University Press, 1964), 159 – 190. Подобрен превод от Michael Smith в The Merleau-Ponty Aesthetics Reader (1993), pp. 121 – 149. |
1964 | Le Visible et l’invisible, suivi de notes de travail Edited by Claude Lefort (Paris: Gallimard, 1964) | The Visible and the Invisible, Followed by Working Notes, превод от Alphonso Lingis, (Evanston: Northwestern University Press, 1968). |
1968 | Résumés de cours, Collège de France 1952 – 1960 (Paris: Gallimard, 1968) | Themes from the Lectures at the Collège de France, 1952 – 1960, превод от John O’Neill (Evanston: Northwestern University Press, 1970). |
1969 | La Prose du monde (Paris: Gallimard, 1969) | The Prose of the World trans. by John O’Neill (Evanston: Northwestern University Press, 1973; London: Heinemann, 1974 |
Външни препратки
редактиране- Морис Марло-Понти на 18 години – снимка от сайта на френското правителство
- Мерло-Понти за Маларме и поетическия език
- ((en)) Морис Марло-Понти, статия от Джак Рейнолдс в Интернет енциклопедия по философия, Университет Тенеси-Мартин
- ((en)) Морис Марло-Понти, статия от Бърнард Флин, Станфорска енциклопедия по философия, Станфорд
- ((en)) Морис Марло-Понти в Mythos & Logos.
- ((en)) Интелигентни тела и екологични субективи: корективът на Марло-Понти на постмодерните „субекти“ на образованието Архив на оригинала от 2005-08-02 в Wayback Machine., O’Лоулин, Маржори, 1995
- ((en)) Марло-Понти конфронтира постмодернизма: отговор към O’Лоулин Архив на оригинала от 2006-09-01 в Wayback Machine., Попен, Шари, 1995
- ((en)) Списание по френска философия – онлайн страница на Bulletin de la Société Américaine de Philosophie de Langue Française
- ((en)) ((fr)) ((it)) Chiasmi International – трилингвални изследвания върху мисълта на Морис Марло-Понти
- Произведения на Морис Мерло-Понти в Моята библиотека
- Библиографии
- Асоциации
- ((en)) Кръгът Морис Марло-Понти – Асоциация на изследователите, интересуващи се от работата на Марло-Понти