Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат (на немски: Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt; на чешки: Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz; * 1 декември 1702, дворец Морицбург, Цайц; † 20 юни 1759, Пьолтенберг при Зноймо) от рода на Албертинските Ветини, е от 1713 г. 2-рият херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат, домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на Литомержице/Лайтмериц (1733 – 1759).[2]
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат | |
2. херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат | |
Роден |
1 декември 1702 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква[1] |
Управление | |
Период | 1713 – 1759 |
Предшественик | Ян Адам Вроцлав от Митровице |
Наследник | Емануел Арност от Валенщайн |
Други титли | домхер в Кьолн; титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец; епископ на Литомержице/Лайтмериц |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Фридрих Хайнрих (Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат) |
Майка | Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург |
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат в Общомедия |
Живот
редактиранеТой е единственият син на херцог Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и съпругата му Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург.[3]
Мориц Адолф става католик през 1716 г., свещеник 1725 и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на Фарсала. Протежиран е от Хабсбургите и през 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.
През 1741 г. Мориц Адолф отказва честването на бохемския геген-крал Карл VII. Така той си осигурява помощта на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради конфликтите по негов адрес, той мести резиденцията си в Айхщет. Там той мисли през 1752 г. да се откаже, обаче се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора.
При избухването на Седемгодишната война епископът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.
Литература
редактиране- Alfred A. Strnad: Moritz Adolph. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 144 f.
- Václav Bartůněk: Od proboštství k biskupství (1057 – 1957), in 900 let litoměřické kapituly, Charita Česká republika, Praha, 1959, s. 50.
- Jaroslav Macek: Biskupství litoměřické, Karmelitánské nakladatelství: Kostelní Vydří, 2005, ISBN 80-7192-978-6, s. 44 – 47.
- Vít Vlnas, Vévoda Mořic Saský, enfant terrible na litoměřickém biskupském stolci, in: Kaiserová Kristina (ed.), Čechy a Sasko v proměnách dějin, Ústí nad Labem Univ. J. E. Purkyně 1993, s. 441 – 448.
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Jochen Vötsch: Moritz Adolf (Adolph) Karl (Carl), Herzog von Sachsen-Zeitz (Neustadt). In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.
- Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt, catholic-hierarchy.org
- Moritz Adolph Wilhelm Herzog von Sachsen-Neustadt, thepeerage.com
- Herzöge von Sachsen-Neustadt, geneall.net