Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат (на немски: Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt; на чешки: Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz; * 1 декември 1702 в дворец Морицбург, Цайц; † 20 юни 1759 в Пьолтенберг при Зноймо) от рода на Албертинските Ветини е от 1713 г. 2-рият херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат, домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на Литомержице/Лайтмериц (1733 – 1759).[1]

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат
2-рият херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат
1759 Mořic Adolf Sachsen-Zeits.jpg
Херцог Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц
Наследил Ян Адам Вроцлав от Митровице
Наследник Емануел Арност от Валенщайн
Лични данни
Роден
дворец Морицбург, Цайц
Починал
20 юни 1759 г. (56 г.)
Пьолтенберг при Зноймо
Други титли домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец и епископ на Литомержице/Лайтмериц
Семейство
Династия Албертинските Ветини
Баща Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат
Майка Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург
Герб Moric Adolf Karel, vevoda ze Sachen-Zeitz, OMelit.jpg
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат в Общомедия

Той е единственият син на херцог Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и съпругата му Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург.[2]

Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на Фарсала. Протежиран е от Хабсбургите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.

1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал Карл VII. Така той си осигурява помощта на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в Айхщет. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на Седемгодишната война епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.

ЛитератураРедактиране

  • Alfred A. Strnad: Moritz Adolph. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 144 f.
  • Václav Bartůněk: Od proboštství k biskupství (1057 – 1957), in 900 let litoměřické kapituly, Charita Česká republika, Praha, 1959, s. 50.
  • Jaroslav Macek: Biskupství litoměřické, Karmelitánské nakladatelství: Kostelní Vydří, 2005, ISBN 80-7192-978-6, s. 44 – 47.
  • Vít Vlnas, Vévoda Mořic Saský, enfant terrible na litoměřickém biskupském stolci, in: Kaiserová Kristina (ed.), Čechy a Sasko v proměnách dějin, Ústí nad Labem Univ. J. E. Purkyně 1993, s. 441 – 448.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране