Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат (на немски: Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt; на чешки: Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz; * 1 декември 1702, дворец Морицбург, Цайц; † 20 юни 1759, Пьолтенберг при Зноймо) от рода на Албертинските Ветини, е от 1713 г. 2-рият херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат, домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на Литомержице/Лайтмериц (1733 – 1759).[1]

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат
2. херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат

Роден
Починал
20 юни 1759 г. (56 г.)

Религия Католическа църква
Управление
Период 1713 – 1759
Предшественик Ян Адам Вроцлав от Митровице
Наследник Емануел Арност от Валенщайн
Други титли домхер в Кьолн;
титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец;
епископ на Литомержице/Лайтмериц
Biskup Sachsen-Zeitz Móřic Adolf Karel.jpg
Семейство
Баща Фридрих Хайнрих (Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат)
Майка Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург
Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е единственият син на херцог Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и съпругата му Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург.[2]

Мориц Адолф става католик през 1716 г., свещеник 1725 и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на Фарсала. Протежиран е от Хабсбургите и през 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.

През 1741 г. Мориц Адолф отказва честването на бохемския геген-крал Карл VII. Така той си осигурява помощта на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради конфликтите по негов адрес, той мести резиденцията си в Айхщет. Там той мисли през 1752 г. да се откаже, обаче се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора.

При избухването на Седемгодишната война епископът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.

ЛитератураРедактиране

  • Alfred A. Strnad: Moritz Adolph. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 144 f.
  • Václav Bartůněk: Od proboštství k biskupství (1057 – 1957), in 900 let litoměřické kapituly, Charita Česká republika, Praha, 1959, s. 50.
  • Jaroslav Macek: Biskupství litoměřické, Karmelitánské nakladatelství: Kostelní Vydří, 2005, ISBN 80-7192-978-6, s. 44 – 47.
  • Vít Vlnas, Vévoda Mořic Saský, enfant terrible na litoměřickém biskupském stolci, in: Kaiserová Kristina (ed.), Čechy a Sasko v proměnách dějin, Ústí nad Labem Univ. J. E. Purkyně 1993, s. 441 – 448.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране