Морски орли

род птици

Морски орел

Морски орли
Морски орел (H. albicilla)
Морски орел (H. albicilla)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Морски орли (Haliaeetus)
Научно наименование
Savigny, 1809
Морски орли в Общомедия
[ редактиране ]

Морските орли (Haliaeetus) са род едри дневни грабливи птици, които имат и представител в България. Размахът на крилете достига 2,5 m и теглото им до 7-9 кг, като е описан случай на 12 кг женска на стелеров орел.

Разпространение и биотоп

редактиране

Срещат се в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитават предимно крайбрежия. В България се среща единствено видът Морски орел (Haliaeetus albicilla). В Европа, Северна Африка и Близкия Изток са отчитани и други два вида - черноопашатият морски орел (като вагрант във Финландия, Израел, Холандия, Норвегия и Полша), и белоглавият морски орел (като случаен вид от Северна Америка установен в Ирландия през 1973 и 1987 година.[1]

Начин на живот и хранене

редактиране

Много силни птици, ловуващи практически всякаква по-едра плячка като риба, птици, бозайници и др.

Допълнителни сведения

редактиране

На територията на България морският орел е изключително рядък и защитен от закона вид. У нас той е гнездящо-постоянен вид с извънредно малобройна численост - до 100 зимуващи двойки и и единици преминаващи индивиди.[1]

Списък на видовете

редактиране
  1. а б Svensson, Lars. Полеви определител на птиците. София, БДЗП, 2023. ISBN 978-954-8310-51-2. с. 94, 426, 441.