Отваря главното меню

Морският орел (Haliaeetus albicilla) е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.

Морски орел
Adult White-tailed Eagle defending prey, Rezerwat Gostynin-Wloclawek, Poland.jpg
Aquila di mare FS1.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Haliaeetus Морски орли
вид: H. albicilla Морски орел
Научно наименование
Уикивидове Haliaeetus albicilla
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Haliaeetus albicilla distribution map.png

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Подвидове
  • H. a. albicilla
  • H. a. groenlandicus
Морски орел в Общомедия

Физическа характеристикаРедактиране

Дължина на тялото е 80 – 100 cm, размахът на крилете – 210 – 265 cm, а масата – 3,6 – 6,8 kg.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила, главата и шията са белезникави. Клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу. Опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 km. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия[3].

Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Начин на живот и храненеРедактиране

Морският орел е териториален вид. Младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата, като може да улови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг.[3] Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.

РазмножаванеРедактиране

Гнездящата двойка винаги има няколко гнезда на територията си, като всяка година ремонтира и използва едно от тях. Достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 m височина и 2 m диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз. Снася две, много рядко три, бели на цвят яйца с дължина 75 mm. Мътенето трае 35 – 42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70 – 90 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно. Моногамни птици, особено в гнездовата им територия. Полова зрялост настъпва на петата година, а на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.

Природозащитен статутРедактиране

В Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) статусът му е оценен като Незастрашен (Least Concern LC)[1]

Европейската популация в последните години достига 5000 – 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.

На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б BirdLife International. Haliaeetus albicilla. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 27 декември 2016. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Морски орел. Посетен на 4 март 2012
  3. а б Зауэр, Фридер. 2002. Птицы – обитатели озер, болот и рек. Астрель, Москва, ISBN 5-17-011412-5, ISBN 5-271-03190-X, стр. 150