Морски орел

вид птица

Морският орел (Haliaeetus albicilla) е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.[3]

Морски орел
Adult White-tailed Eagle defending prey, Rezerwat Gostynin-Wloclawek, Poland.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Морски орли (Haliaeetus)
вид:Морски орел (H. albicilla)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
Морски орел в Общомедия
редактиране

Физическа характеристикаРедактиране

Дължина на тялото е 80 – 100 cm, размахът на крилете – 210 – 265 cm, а масата – 3,6 – 6,8 kg.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила, главата и шията са белезникави. Клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу. Опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.

Разпространение и местообитаниеРедактиране

Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 km. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия[4].

Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

ПодвидовеРедактиране

  • H. a. albicilla
  • H. a. groenlandicus

Начин на живот и храненеРедактиране

Морският орел е териториален вид. Младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата, като може да улови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг.[4] Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.

РазмножаванеРедактиране

Гнездящата двойка винаги има няколко гнезда на територията си, като всяка година ремонтира и използва едно от тях. Достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 m височина и 2 m диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз. Снася две, много рядко три, бели на цвят яйца с дължина 75 mm. Мътенето трае 35 – 42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70 – 90 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно. Моногамни птици, особено в гнездовата им територия. Полова зрялост настъпва на петата година, а на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.

Природозащитен статутРедактиране

В Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) статусът му е оценен като Незастрашен (Least Concern LC)[3]

Европейската популация в последните години достига 5000 – 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.

На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Haliaeetus albicilla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Морски орел. Посетен на 4 март 2012
  3. а б BirdLife International. Haliaeetus albicilla. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 27 декември 2016. (на английски)
  4. а б Зауэр, Фридер. 2002. Птицы – обитатели озер, болот и рек. Астрель, Москва, ISBN 5-17-011412-5, ISBN 5-271-03190-X, стр. 150