Мохамед Язди (на персийски: محمد یزدی) е ирански шиитски духовник, бивш главен съдия на Иран.

Мохамед Язди
главен съдия на Иран
Мандат 30 юни 1989 г. – 30 юни 1999 г.
Предшественик Абдул-Карим Мусави Ардебили
Наследник Махмуд Хашеми Шахруди
член на съвета на експертите за конституцията
Мандат 19 август 1979 г. – 15 ноември 1979 г.
ръководител на съвета на експертите
Мандат 10 март 2015 г. – 23 май 2016 г.
Обща информация
Роден
Починал
Погребан Светилището на Фатима Масуме
Националност  Иран
Религия Шиитски ислям
Полит. партия Ислямска републиканска партия
Мохамед Язди в Общомедия

През 2015 г. е избран за ръководител на съвета на експертите, побеждавайки бившия президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани, с 47 на 24 гласа.[1]

БиографияРедактиране

Язди е бивш член на съвета на експертите[2] и за конституцията, както и главен съдия на Иран. През 2009 г. Абас Пализдар, част от съдебното разследване и комисията на иранския парламент, обвинява Язди за корупция и пране на пари.[3][4]

В навечерието на изборите от февруари 2016 г., Язди се противопоставя на двустранните отношения със САЩ.[5] На изборите, проведени през февруари 2016 г., Язди не е сред 16-те експерти, които получават достатъчно гласове, за да представляват Техеран в петото събрание на експертите.

Много западни медии посочват излизането на Язди от Съвета, като доказателство за ползите, които реформистите, правят по време на изборите през 2016 г.[6][7][8][9][10] В реч той поздравява тези, които са избрани, като се застъпва за мирни, умерени отношения с другите страни, но продължава да предупреждава за справяне с усмихнатия враг и характеризира Америка като „Големият Сатана“.[11] Два дни по-късно, агенция „Fars News“ съобщава, че Върховният лидер аятолах Али Хаменеи съжалява за загубата на Язди като председател на Съвета и предупреждава за опасността, че Западът може да повлияе или да проникне в Иран.[12] След като Хаменеи става лидер на републиката, аятолах Язди служи като главен съдия. Той остава на този пост в продължение на 10 години.[13]

ИзточнициРедактиране

  1. Erdbrink, Thomas. Conservative Cleric Chosen to Lead Iranian Council. // Tehran, The New York Times, 10 март 2015. Посетен на 18 май 2016.
  2. Khalaji, Mehdi. Supreme Succession. Who Will Lead Post-Khamenei Iran? (Policy Focus (No. 117)). // The Washington Institute. February 2012.
  3. After Khomeini: Iran under his successors. Saïd Amir Arjomand, p. 62
  4. The Fight between Iran's Neoconservatives and Conservatives. // Council on Foreign Relations. Посетен на 27 юли 2013. Архив на оригинала от 2011-01-28 в Wayback Machine.
  5. Iran's Experts Assembly Chairman Rejects Bilateral Relations with US. // Tehran, Fars News Agency, 1 септември 2015. Посетен на 19 май 2016.
  6. Iran elections: Reformists make gains in Assembly of Experts. // BBC, 29 февруари 2016. Посетен на 19 май 2016.
  7. Nakhoul, Samia. Iran's Rouhani welcomes poll wins that could mean faster reform. // Tehran, Reuters, 28 февруари 2016. Посетен на 19 май 2016.
  8. Regencia, Ted. Moderates dominate council of clerics in Iran elections. // Al Jazeera, 29 февруари 2016. Посетен на 19 май 2016.
  9. Reformers and moderates romp in Tehran as Iran election gauges popularity of nuclear deal. // Tehran, Los Angeles Times, 28 февруари 2016. Посетен на 19 май 2016.
  10. Esfandiari, Haleh. Iran’s Elections: Will Moderates’ Gains Make a Difference?. // The Wall Street Journal, 29 февруари 2016. Посетен на 19 май 2016.
  11. آیت‌الله یزدی در اجلاسیه مجلس خبرگان رهبری: مراقبت از هویت ولایت‌ فقیه حساس‌ترین وظیفه خبرگان است/ نباید با لبخند دشمن خوشحال شویم/ اقدام برای ورود من به مجلس بعدی خبرگان شایعه بود. // Tehran, Fars News Agency, 8 март 2016. Посетен на 19 май 2016. (на персийски)
  12. رهبر انقلاب در دیدار اعضای مجلس خبرگان:مجلس خبرگان باید انقلابی بماند/ مقایسه رفتار نجیبانه رای‌نیاورندگان انتخابات اخیر با رفتار نانجیبانه فتنه‌گران ۸۸/ نبودن آقایان مصباح و یزدی برای مجلس خبرگان خسارت است. // Tehran, Fars News Agency, 10 март 2016. Посетен на 19 май 2016. (на персийски)
  13. David Menashri. post revolutionary politics In iran. Frank Cass, 2001. с. 48.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mohammad Yazdi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.