Махмуд Хашеми Шахруди
Махмуд Хашеми Шахруди (на персийски: محمود هاشمی شاهرودی) е ирански шиитски духовник и политик.
| Махмуд Хашеми Шахруди | |
 | |
| главен съдия на Иран | |
| Мандат | 30 юни 1999 г. – 30 юни 2009 г. |
|---|---|
| Предшественик | Мохамед Язди |
| Наследник | Садик Лариджани |
| член на съвета на експертите | |
| Мандат | 24 февруари 1999 г. – 24 декември 2018 г. |
| ръководител на съвета на експертите | |
| Мандат | 21 октомври 2014 г. – 10 март 2015 г. |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 24 декември 2018 г. |
| Погребан | джамия Фатима Масуме, Кум |
| Националност |  Иран Ирак |
| Религия | Шиитски ислям |
| Полит. партия | няма |
| Уебсайт | hashemishahroudi.org |
| Махмуд Хашеми Шахруди в Общомедия | |
Според „Al-Monitor“, той притежава и иракски паспорт, като е бивш член на ислямската Дауа партия.[1]
Биография редактиране
Според биографията на Шахруди от официалния англоезичен уебсайт на експертите, той получава образованието си в Наджаф, Ирак от Мохамед Бакир ал Садр, основател на ислямската Дауа партия, и счита, че Садр е мъченик.[2] Садр е екзекутиран без съд и присъда от режима на Саддам Хюсеин през април 1980 г.[3]
Шахруди става лидер на Върховния съвет за ислямската революция в Ирак, което предизвиква възражения при назначението му като ръководител на съдебната власт на Иран от 1999 г. до 2009 г.
При приемането на поста си на главен съдия, Шахруди казва: „Наследявам една пълна разруха от предишната съдебна система“, позовавайки се на Мохамед Язди и неговите 10 години на служба.[4][5] Той назначава Саид Мортазави, добре известна фундаменталистка и противоречива фигура, за главен прокурор на Иран. По-късно, когато Мортазави води съдебната система срещу движението на реформи на Хатами, на Шахруди е наредено от режима да спре насилствените действия на Мортазави срещу дисидентите или да бъде махнат от власт.[6] През юли 2011 г. Шахруди е назначен от върховния лидер Али Хаменеи за глава на арбитражния орган за разрешаване на продължаващия спор между Махмуд Ахмадинеджад и парламента.[7] Той е сочен като възможен наследник на Али Хаменеи като Върховен водач на Иран.
Шахруди осъжда „Ислямска държава“ като терористична организация, която извършва най-тежките грехове като убива хора в името на джихада, макар че убийствата им са ясни нарушения на исляма. Той също така не приема рушенето на цивилизации и държави.[8]
Източници редактиране
- ↑ Bordbar, Behdad. Who will be Iran's next supreme leader? // Al-Monitor, 26 юни 2014. Посетен на 10 март 2015.
- ↑ The Secretariat Assembly of Experts for Leadership—>Assembly of Experts Representatives—>Hashemi-Shahroudi Seyyed Mahmoud // Архивиран от оригинала на 20 май 2016. Посетен на 20 май 2016.
- ↑ Augustus R. Norton. Hezbollah: A Short History. Princeton University Press, 19 януари 2009. ISBN 978-0-691-14107-7. с. 30. Посетен на 9 август 2013.
- ↑ Shahroudi says Iran's Judiciary in need of reform // Payvand. Архивиран от оригинала на 2018-03-17. Посетен на 7 септември 2010.
- ↑ Letter // Savedelara. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 7 септември 2010.
- ↑ www.middle-east-online.com, архив на оригинала от 8 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170708083934/http://www.middle-east-online.com/english/?id=41147, посетен на 19 декември 2016
- ↑ Iran's top leader names mediator in power struggle
- ↑ Staff writer(s); no by-line. Hashemi Shahroudi: No one has the right to violate Islamic unity // Aftab, 6 юни 2016. Посетен на 9 юни 2016. (на персийски)
Външни препратки редактиране
- Официален сайт Архив на оригинала от 2016-11-25 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mahmoud Hashemi Shahroudi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |