Отваря главното меню

Муле се нарича хибридът между женско магаре и мъжки кон (жребец), за разлика от катъра, полът на родителите на който е на обратно. Терминът „муле“ (лат. mulus) първоначално се използвал за поколението на които и да е две животни от различни видове – това, което днес наричаме хибрид.[1]

Муле
Juancito.jpg
Mules Lindos.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Perissodactyla Нечифтокопитни
семейство: Equidae Коне
род: Equus
Хибрид
Equus asinus asinus и Equus ferus caballus
Муле в Общомедия

В осанката си мулето прилича на магаре, но доближава размерите на коня. Съчетава силата на коня и издържливостта на магарето. При еднакво живо тегло, мулетата имат 20 – 25% по-голяма работоспособност и 35% по-голяма товароподемност от коня. Това предимство проличава най-вече при преход в стръмни и труднопроходими планински пътища с товар 80 до 160 кг на гърб.[2] Мулета се развъждат най-често в Средиземноморските страни и в Азия.

В България е имало развъдни станции за магарешки жребци в Белоградчик и край Самоков, които са били изпращани в планинските райони, главно в Рило-родопския масив и Стара планина. Като най-удачни за балканските условия са отглеждани и култивирани жребци от породите „мартина франка“, „кипърско“, „сирийско“ и „местно подобрено“. Около 75% от мулетата имат т. нар. „кестени“ и на четирите крака (характерно за коня) и само 25% на предните два крака (характерно за магарето).

Тъй като превъзхождат катърите по работоспособност и издръжливост, се срещат много по-често от тях. Мулетата са по-издържливи от коня на заболявания и по-дълголетни. Достигат но възраст до 30 – 35 години. Мъжките и на мулетата, и на катърите са безплодни. При женските мулета стерилността, според доц. Кадийски, е само 90%. В редки случаи от женско муле е възможно да се получи поколение. При женските катъри няма регистрирани потомства. Това се дължи на различния брой хромозоми при коня (64 хромозоми) и магарето (62 хромозоми).

ИзточнициРедактиране

  1. Мулета (Equus mulus), FermaBg
  2. „Основи на животновъдството“, Земиздат, 1963, Проф. В. Груев, доц. Ел. Кадийски

Външни препраткиРедактиране