Муле

хибрид между мъжко магаре и женски кон

Муле се нарича хибридът между магаре и женски кон (кобила)[1], за разлика от катъра, полът на родителите на който е на обратно. Терминът „муле“ (лат. mulus) първоначално се използвал за поколението на които и да е две животни от различни видове – това, което днес наричаме хибрид.[2]

Муле
Juancito.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Живородни бозайници (Theria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Laurasiatheria
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Коне (Equidae)
подсемейство:Equinae
триб:Equini
род:Същински коне (Equus)
хибрид:Муле (E. a. × . caballus)
Научно наименование
Муле в Общомедия
[ редактиране ]

В осанката си мулето прилича на магаре, но доближава размерите на коня. Съчетава силата на коня и издръжливостта на магарето. При еднакво живо тегло, мулетата имат 20 – 25% по-голяма работоспособност и 35% по-голяма товароподемност от коня. Това предимство проличава най-вече при преход в стръмни и труднопроходими планински пътища с товар 80 до 160 кг на гърб.[3] Мулета се развъждат най-често в Средиземноморските страни и в Азия.

В България е имало развъдни станции за магарешки жребци в Белоградчик и край Самоков, които са били изпращани в планинските райони, главно в Рило-родопския масив и Стара планина. Като най-удачни за балканските условия са отглеждани и култивирани жребци от породите „мартина франка“, „кипърско“, „сирийско“ и „местно подобрено“. Около 75% от мулетата имат т. нар. „кестени“ и на четирите крака (характерно за коня) и само 25% на предните два крака (характерно за магарето).

Тъй като превъзхождат катърите по работоспособност и издръжливост, се срещат много по-често от тях. Мулетата са по-издръжливи от коня на заболявания и по-дълголетни. Достигат но възраст до 30 – 35 години. Мъжките и на мулетата, и на катърите са безплодни. При женските мулета стерилността, според доц. Кадийски, е само 90%. В редки случаи от женско муле е възможно да се получи поколение. При женските катъри няма регистрирани потомства. Това се дължи на различния брой хромозоми при коня (64 хромозоми) и магарето (62 хромозоми).

ИзточнициРедактиране

  1. Речник на българския език – муле. //
  2. Мулета (Equus mulus), FermaBg
  3. „Основи на животновъдството“, Земиздат, 1963, Проф. В. Груев, доц. Ел. Кадийски

Външни препраткиРедактиране