Мусаленски езера
Мусалѐнските езера (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Ста̀лински езера)[1] са група от седем езера, разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 m до 2322 m и принадлежащи към басейна на река Боровецка Бистрица (Мусаленска Бистрица).
| Мусаленски езера | |
|---|---|
| — ледниково езеро — | |
 | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Мусаленски циркус в Източна Рила |
| Отток | в река Боровецка Бистрица |
| Площ | 9,65 ha |
| Дълбочина | 16,4 m (Леденото езеро) |
| Надм. височина | 2709 – 2322 m |
| Брой езера в групата | 7 |
| Мусаленски езера в Общомедия | |
Първите систематични проучвания на езерата са направени от австрийката Л. Кипке през август 1932.[2] Относитело точни надморски височини на езерата са публикувани за пръв път в изданията на НИМХ в началото на 60-те години на XX в.[3] В настоящата статия като най-точни са цитирани височините според Едромащабната карта на България (ЕТК).[4][5]
Местоположение редактиране
Седемте Мусаленски езера са разположени на територията на община Самоков, област София. Приблизителната площ на геотопа е 1,6 km2. Циркусовите езера граничат на изток с връх Дено и прилежащия му циркус, на югоизток с връх Иречек, на юг с върховете Мусала и Малка Мусала и на запад с долината на река Бели Искър.
Списък на езерата редактиране
Седемте Мусаленски езера са образувани в три свързани помежду си каскадни циркуса, даващи началото на ледниковата долина на река Мусаленска Бистрица, която започва от връх Мусала и достига зимния курорт Боровец, в северното подножие на Рила. В първия от тях с размери 740 × 490 m е разположено и първото езеро. Второто, третото и четвъртото езеро са разположени на три стъпала във втория каскаден циркус Алеко. Следващите три езера са разположени в друг каскаден циркус с размери 1500 × 500 m, известен като Каракашев циркус. Връзката на последните два циркуса се осъществява между четвъртото и седмото езеро.
- Първо Мусаленско езеро
Първото, най-високо езеро в групата, наричано още Леденото езеро, е разположено в малък циркус на 365 m североизточно от връх Мусала на . Езерото лежи на 2709 m н.в. и е най-високото в Рила планина, и на Балканския полуостров. Има площ 18 дка и дълбочина 16,4 m (най-дълбокото в групата). Формата му е овална, слабо удължена, а склоновете му са стръмни и покрити със сипейни материали. При него е измерена най-висока температура на водата през летния период – 7,8 °C на повърхността, а в дълбочина намалява до 5,1 °C В справочната литература има спор за първенството по височина между Леденото езеро и Горното Полежанско езеро в Пирин. Според [3] по-високо е Горното Полежанско езеро (2710 m), докато Живко Радучев [6] и Добри Душков [7] дават първенството съответно на рилското и пиринското езеро. Спорът е решен от данните в Едромащабната топографска карта на България, според която Горното Полежанско езеро[5] лежи на 3 метра по-ниско (2706 м н.в.) от Леденото езеро[4].
- Второ Мусаленско езеро
Второто езеро, наричано още Горно или Безименно[8], тъй като е разположено в подножието на Безименния връх, се намира на 133 m под първото езеро, на 800 m северно от връх Мусала, на 2576 m н.в. и на . Има площ 12,4 дка и дълбочина 5,8 м. Подхранва се подземно от Леденото езеро.
- Трето Мусаленско езеро
Третото езеро, познато като Алековото, е разположено в средното стъпало, само на 32 m под второто, в подножието на връх Алеко, на 1160 м на север-северозапад от връх Мусала на 2544 m н.в. и на Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 m. Притокът и оттокът на вода са подземни.
- Четвърто Мусаленско езеро
Четвъртото езеро, наричано Фердинандово[8], е разположено на 58 m под третото и на 1650 m северно от връх Мусала на 2486 m н.в. То е с непостоянна площ и дълбочина и заема най-ниското стъпало на циркус Алеко. Не се забелязва видим вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си. Площта му е 9 дка. [2]
- Пето Мусаленско езеро
Петото езеро е разположено на 93 m под четвъртото, на 1500 m север-североизток от връх Мусала, на 2393 m н.в. и на . Познато е като Каракашевото езеро, на името на удавил се в него младеж с това име. Има площ 26.2 дка и дълбочина 6,6 m. То е най-голямото в групата.
- Шесто Мусаленско езеро
Шестото езеро е разположено на един километър северозападно от Каракашевото и на 1770 m северно от връх Мусала, на . Лежи на 2391 m н.в. Има площ едва 2,6 дка и е най-малкото в групата. Дълбочината му не надвишава 0,5 m.
- Седмо Мусаленско езеро
Седмото, най-ниско езеро, познато още като Долното, е разположено на един километър северно от шестото, на 1890 m северно от връх Мусала на 2389 m н.в. и на . Има площ 13.4 дка и дълбочина 1,6 m. На северния му бряг е разположена туристическата хижа „Мусала“.
Геология редактиране
В геоложко отношение Мусаленските езера попадат изцяло в Мусаленското тяло на Рило-Западнородопски батолит, изградено от средно до едрозърнести гранити от периода лютес (40 – 35 Ma). Гранитите са левкократни, светлосиви до сивобели, с масивна равномернозърнеста текстура. Структурата им е пойкилитова и хипидиоморфнозърнеста. Основните скалообразуващи минерали са плагиоклаз, K-фелдшпат, кварц и биотит. Амфиболът се среща рядко, а акцесорните минерали са аланит, циркон, ксенотим, монацит, апатит и руден минерал.
Галерия редактиране
-
Леденото езеро
-
Алеково езеро
-
Четвърто Мусаленско езеро
-
Каракашево езеро
-
Седмо Мусаленско езеро
Вижте също редактиране
- Езера в България
- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
Литература редактиране
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 283, 328.
- Kamenov, B., I. Peycheva, L. Klain, K. Arsova, Y. Kostitsin, E. Salnikova. 1999. Rila-West Rhodopes batholith: Petrological and geochemical constraints for its composite character. – Geochem., Mineral., Petrol., 36, 3 – 27.
- Kuhlemann, J., E. Gachev, A. Gikov, S. Nedkov, I. Krumrei, P. Kubik. 2013b. Glaciation in the Rila Mountains (Bulgaria) during the last glacial maximum. – Quaternary International, 293, 51 – 62.
Източници редактиране
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 149.
- ↑ а б Leutelt-Kipke, S., 1932: Hydrographische und hydrochemische Untersuchungen an Hochgebirgissen des Bulgarischen Rilo-Dag. Archiv für Hydrobiologie, Bd. XXVIII, Innsbruck.
- ↑ а б Трудове на института по хидрология и метеорология том XVI Езерата в България, София, 1964, стр.101, 184
- ↑ а б Топографска карта М 1:10000, лист К9-45-А-В-1, 1980
- ↑ а б Топографска карта М 1:5000, лист К9-54-174, 1981
- ↑ Рила, географски речник, Радучев, Живко, София, 1984, стр.141
- ↑ Пирин – туристически речник, Добри Душков, София, 1982, стр.142
- ↑ а б Национален парк „Рила“. Туристически маршрути през Централен Рилски резерват, 6.[неработеща препратка]