Мъри Гел-Ман
Мъри Гел-Ман (на английски: Murray Gell-Mann) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1969 за открития, свързани с класификацията на елементарните частици и тяхното взаимодействие.
|
Мъри Гел-Ман Murray Gell-Mann |
|
|---|---|
| американски физик | |
 Мъри Гел-Ман през 2007 г. |
|
|
|
|
| Роден |
15 септември 1929 г.
|
| Починал |
Санта Фе, Ню Мексико, САЩ |
| Погребан | САЩ |
|
|
|
| Националност |
 САЩ |
| Учил в |
Масачузетски технологичен институт Йейлски университет |
| Награди | Нобелова награда за физика (1969)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в |
Чикагски университет Калифорнийски технологичен институт |
| Видни студенти |
Кенет Уилсън  |
| Известен с | открития, свързани с класификацията на елементарните частици |
| Награди |
Нобелова награда за физика (1969) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | tuvalu.santafe.edu/~mgm |
| Мъри Гел-Ман в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 15 септември 1929 година в Ню Йорк, САЩ, в семейство на еврейски емигранти от Черновиц, тогава в Австро-Унгария. В детството си е считан за вундеркинд, проявява голямо любопитство и любов към природата. След завършване на Колумбийското подготвително и граматическо училище в Ню Йорк, на 15-годишна възраст постъпва в Йейл. През 1948 г. получава бакалавърска степен, след което записва докторантура в Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology), която завършва през 1951 г. От 1952 година работи в Чикагския университет заедно с Енрико Ферми. Отначало е асистент, след това доцент и професор. От 1955 г. е професор в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), а от 1967 г. – почетен професор.
Научни дейностРедактиране
Двадесет и тригодишен поставя началото на революция във физиката със статия за новите свойства: „странност“ и „чаровност“ на елементарните частици.
През 50-те години Гел-Ман дава обяснение на природата на откритите по това време К-мезони (каони) и хиперони. За тяхната класификация той въвежда ново квантово число – странност. Заедно с Абрахам Пайс обясняват и други трудни аспекти в теорията на тези частици. Друг негов успех е формулата Гел-Ман-Нишима, изведена първоначално върху емпирични факти, а впоследствие обяснена от теория на кварките.
Външни препраткиРедактиране
- Биография на Мъри Гел-Ман на сайта на Нобеловите награди ((en))
- Уеб-страница на Мъри Гел-Ман в института Санта Фе Архив на оригинала от 2006-12-20 в Wayback Machine. ((en))
- Биография на Гел-Ман в Енциклопедия Британика ((en))
- Човекът с пет мозъка ((en))
- Уеб-страница на странната красота ((en))
- Интервю с Гел-Ман на сайта на сп. „The Edge“ ((en))
- Многото светове на Гел-Ман ((en))
- Видео-интервю с Мъри Гел-Ман, Peoples Archive ((en))
- „Плектика – наука за простотата и сложността“ – лекция на Гел-Ман от 1999 г.[неработеща препратка], сп. „Светът на физиката“
- ↑ а б The Nobel Prize in Physics 1969. // Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)
- ↑ а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 5 февруари 2021 г.. (на английски)