Мъри Гел-Ман (на английски: Murray Gell-Mann) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1969 за открития, свързани с класификацията на елементарните частици и тяхното взаимодействие.

Мъри Гел-Ман
Murray Gell-Mann
американски физик
Мъри Гел-Ман през 2007 г.
Мъри Гел-Ман през 2007 г.
Роден
Починал
24 май 2019 г. (89 г.)
ПогребанСАЩ
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вМасачузетски технологичен институт
Йейлски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вЧикагски университет
Калифорнийски технологичен институт
Видни студентиКенет Уилсън Nobel prize medal.svg
Известен соткрития, свързани с класификацията на елементарните частици
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1969)
Семейство
Деца2
ПодписMurray Gell-Mann signature.JPG
Уебсайтtuvalu.santafe.edu/~mgm
Мъри Гел-Ман в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 15 септември 1929 година в Ню Йорк, САЩ, в семейство на еврейски емигранти от Черновиц, тогава в Австро-Унгария. В детството си е считан за вундеркинд, проявява голямо любопитство и любов към природата. След завършване на Колумбийското подготвително и граматическо училище в Ню Йорк, на 15-годишна възраст постъпва в Йейл. През 1948 г. получава бакалавърска степен, след което записва докторантура в Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology), която завършва през 1951 г. От 1952 година работи в Чикагския университет заедно с Енрико Ферми. Отначало е асистент, след това доцент и професор. От 1955 г. е професор в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), а от 1967 г. – почетен професор.

Научни дейностРедактиране

Двадесет и тригодишен поставя началото на революция във физиката със статия за новите свойства: „странност“ и „чаровност“ на елементарните частици.

През 50-те години Гел-Ман дава обяснение на природата на откритите по това време К-мезони (каони) и хиперони. За тяхната класификация той въвежда ново квантово число – странност. Заедно с Абрахам Пайс обясняват и други трудни аспекти в теорията на тези частици. Друг негов успех е формулата Гел-Ман-Нишима, изведена първоначално върху емпирични факти, а впоследствие обяснена от теория на кварките.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране