Мъркюри 4
Мъркюри 4 (на английски: Mercury 4) е вторият пилотиран космически кораб на САЩ. Стартът му е на 21 юли 1961 г. Тове е третият в историята пилотиран космически полет.
| Мъркюри-Редстоун 4 | |
|---|---|
 |
|
| Данни за кораба | |
| Ракета-носител | Редстоун-MRLV MR-7 |
| Полет на Мъркюри № | 19 (капсула № 11) |
| Космодрум | База на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-5 |
| Старт |
21 юли 1961 12:20:36 UTC |
| Кацане |
21 юли 1961 12:36:13 UTC |
| Място на кацане | Атлантически океан, 27°32'9"N/ 75°45'57"W |
| Продължителност на полета | 15 минути 37 секунди |
| Изминато разстояние | 486,15 км |
| Апогей | 190,39 км |
| Маса |
1286 кг |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 1 |
| Позивна | Liberty Bell 7 |
| Кацане | 1 |
| Снимка на екипажа | |
 Върджил Грисъм малко преди да влезе в „Liberty Bell 7“ |
|
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
 MR-3 |
 МА-4 |
| Мъркюри-Редстоун 4 в Общомедия | |
ЕкипажРедактиране
| Пост | Астронавт |
| Пилот | Върджил Грисъм |
Дублиращ екипажРедактиране
| Пост | Астронавт |
| Пилот | Джон Глен |
ИсторияРедактиране
Първоначално полетът на Мъркюри 4 е предвиден за октомври 1961 г. По-късно е изтеглен по-рано за 21 юли същата година. Това е последния пилотиран суборбитален космически полет за САЩ. За пилот на полета е определен Върджил Грисъм, а за негов дубльор – Джон Глен. Грисъм, в съответствие с традицията, нарича своя кораб „Либърти бел“ (на английски: Liberty bell). Самия кораб слиза от производствената линия на McDonnell в Сейнт Луис през май 1960 г. За разлика от Мъркюри 3 той има голям централно разположен илюминатор, който позволява преки визуални наблюдения от страна на астронавта. Сам по себе си, този илюминатор е технически шедьовър. Изработен е от фирмата The Corning Glass Works of Corning, Ню Йорк. Трапецовиден, с размер на дългите страни на трапеца 254 мм, изработен от специално двойно стъкло, илюминаторът е разчетен да издържа на температури от порядъка на 1000 °C.
ПолетътРедактиране
Ракетата – носител Редстоун е доставена на Кейп Канаверъл на 8 юни 1961 г. На 15 юли космическия кораб и ракетата са сглобени и готови за полета, който е определен за следващия ден. Поради лошото време на 16 юли, полетът е отложен за 18-и, а по-късно за 19 юли. На 19 юли 1961 г., отново е отложен и то само 10 мин. и 30 сек. преди старта. На 21 юли 1961 г. в 8:58 UTC, Върджил Грисъм е качен на борда на Либърти бел. Стартът е даден в 12:20:36 UTC. Корабът достига височина от 118.26 мили (190.32 км), малко повече от Алън Шепърд и неговия Мъркюри 3. Пулсът на Грисъм е 171 удара в минута. След четвърт час, Мъркюри 4 навлиза в атмосферата. Спирачния парашут се отваря на височина 6,4 км, а основния – на 3,7 км, както е по разчет. При приводняването, люка на кораба се отваря преждевременно и той започва да се пълни с вода. Пристигналия хеликоптер не успява да го извади от водата и Либърти бел потъва в Атлантическия океан. През това време астронавта за малко не се удавил и е спасен от дошлия на помощ втори хеликоптер.
След полетаРедактиране
Отначало в НАСА са склонни да обвинят пилота за загубата на Либърти бел 7. Впоследствие става ясно, че полетните инженери са сложили допълнително количество пиропатрони на люка (30 мин. преди старта) и това е довежда до неговото преждевременно отваряне, за което астронавта няма каквато и да е вина. Върджил Грисъм действа адекватно и за малко не става жертва на чуждо недомислие. Той възстановява репутацията си на един от „асовете“ на НАСА и тя му гласува доверие като го назначава за командир на първите кораби от второ (Джемини 3) и трето (Аполо 1) поколение. Ирония на съдбата е, че Грисъм загива в Аполо 1 пак заради проблеми с люка на кораба, само че във фаталната вечер на 27 януари 1967 г., люка на Аполо не се отваря при възникналата аварийна ситуация.
Liberty Bell 7Редактиране
На 20 юли 1999 г. в чест на 30-ата годишнина от кацането на Луната и 38-ата годишнина от полета на Мъркюри 4 е организирана експедиция от Oceaneering International, Inc. и Discovery Channel за изваждането на потъналия кораб. Либърти бел е открит на 550 км югоизточно от Кейп Канаверъл и е изваден от дълбочина 4,5 км. Благодарение на това, че при построяването на кораба е използван изключително алуминий и титан, той е в много добро състояние и след рециклиране е изложен в Музея на космоса в Канзас.
ИзточнициРедактиране
- Mercury-Redstone 4 transcripts on Spacelog Архив на оригинала от 2020-08-25 в Wayback Machine.
- This New Ocean: A History of Project Mercury – NASA SP-4201
- NASA MR-4 News Conference 22 юли 1961, Cocoa Beach, FL
- NASA NSSDC Master Catalog
- Results Of The Second U.S. Manned Suborbital Spaceflight 21 юли 1961 (NASA)
- Liberty Bell 7 Recovery Evaluation and Nondestructive Testing – NASA – December 1999 (PDF format)
- NASA Mercury MR4 press kit – 13 юли 1961
Външни препраткиРедактиране
- Field Guide to American Spacecraft Pictures of Liberty Bell 7 on display after recovery and restoration].
