Навпактска и Агиовласийска епархия

Навпактската и Агиовласийска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Ναυπάκτου και Αγίου Βλασίου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в град Навпакт.

Навпактска и Агиовласийска епархия
Местно име	Ιερά Μητρόπολις Ναυπάκτου και Αγίου Βλασίου
Църква	Църква на Гърция
Страна	Гърция
Център	Навпакт
Катедрална църква	„Свети Димитър“
Предстоятел	Йеротей
Сан	митрополит

История

Първото сведение за Навпактската митрополия е от 343 година когато епископ Мартирий взима участие в Сердикийския събор. В 395 година при Теодосий Велики Навпактската епископия е част от църковната епархия Ахая, подчинена на Коринтската митрополия. Епископът носи титлата екзарх на цяла Етолия (έξαρχος πάσης Αιτωλίας) и на челно място сред останалите епископи, особено от V век насетне. В същото време Акарнания в ранновизантийската епоха (284 -717) е част от църковната епархия Стар Епир, подчинена на Никополската митрополия.

Навпактски епископи

Име	Име	Години	Бележка
Мартирий	Μαρτύριος	343	Взел участие в Сердикийския събор
Каликрат	Καλλικράτης	431	Взел участие в Трети вселенски събор в Ефес
Ириней	Ειρηναίος	451	Взел участие в Четвъртия вселенски събор в Халкидон
Антоний	Αντώνιος	869/70, 879/80	Взел участие в константинополските събори за осъждане и възстановяване на патриарх Фотий I Константинополски

В края на IX век поради българските нападения Никопол упада и ролята му се поема от по-южния Навпакт. Това води и до отделянето на Навпактската епископия от Коринтската митрополия и издигането ѝ до Староепирска митрополия, което става между 896 и 900 г. Навпактската митрополия, обхващаща Стария Епир и Западна Централна Гърция, от началото на IX век се появява под различни имена в титлите на митрополита: Навпактски и Никополски (ο Ναυπάκτου Νικοπόλεως), Навпактски и на цяла Етолия (ο Ναυπάκτου πάσης Αιτωλίας) и т.н. Рангът на митрополията в йерархията на епархиите на Патриаршията също се променя. В тактиконите на Лъв VI Философ (886-912), патриарх Николай I Мистик (901-907) и Константин VII Багренородни (912 – 959) митрополията е на 35-о място и обхваща изцяло Епир. Тя има девет епископии, от които три нови (на първите три позиции), а останалите съществуват и под Никополската митрополия:

• Воницка (Βονδίτζης, Βονίτζης, Βοντίτζης, Βονδίτζης), със седалище във Воница, Акарнания;
• Аетоска (Αετού), с център в Аетос, Акарнания, от XVI век епископията е Аетоска и Ангелокастренска (Αετού και Αγγελοκάστρου);
• Ахелойски (Αχελώου), местоположението на град Ахелой е спорно, от средата на XVII век катедрата е преместена в Ангелокастро и епископията се казна Ахелойска и Ангелокастренска (Αχελώου – Αγγελοκάστρου);
• Рогийска (Ρωγών), със седалище в град Роги (Ρωγοί) или Ароги (Αρωγοί), който се намира на брега на река Лурос;
• Янинска (Ιωαννίνων), заменила Додонската епископия след разрушаването на Додони в 550 година от готите, в 1285 година Андроник II Палеолог я прави митрополия;
• Фотикийска (Φωτικής ή Φωτίκης), става въпрос за Веленската епископия (Βελλάς), със седалище във Вела до река Каламас, което съвпада с разрушения епирски град Фотики;
• Адриануполска или Дринополска (Αδριανουπόλεως, Δρυϊνουπόλεως), в Северен Епир;
• Бутринтска (Βουθρωτού), със седалище в стария град Бутринт (Βουθρωτό), на западното крайбрежие на Епир, срещу Корфу;
• Химарска (Χειμάρρας), епископия в Северен Епир, която попада под Навпактската митрополия в края на X век;
• По-късно на Навпактската митрополия са подчинени и епископите на Арта и Козили.

Навпактски митрополити

Име	Име	Години	Бележка
Анонимен	Ανώνυμος	1026	Взел участие в бунт срещу управителя на Навпакт Георгиос, известен като Маврогеоргиос; бунтът е потушен от императора, а митрополитът е ослепен
Хрисоверг	Χρυσοβέργης	края на XI – началото на XII век	До този митрополит е изпратено писмо от архиепископ Теофилакт Охридски (1078 – 1118)
Йоан I	Ιωάννης Α΄	1122 – 1129
Василий	Βασίλειος	1156	Взел участие в Константинополския събор от 1156 година при император Мануил I Комнин (1143 – 1180)
Лъв	Λέων	1172	В 1172 е сред подписалите синодално послание до Мануил I Комнин
Константин Манасий	Κωνσταντίνος Μανασσής	1175 - 1187	Виден историк, автор на Манасиевата хроника
Андрей Дзирос или Дамалас	Ανδρέας Δαμαλάς ή Τζίρος	1187 – 1199	Пленен от пирати в Коринт (вероятно франки) и откупил се срещу 500 златни номизми

Император Андроник II Палеолог (1282-1328) повишава Янинската епископия в митрополия, което е ратифицирано в 1318-1319 със Синодално решение на Вселенската патриаршия. Под юрисдикцията на новата епархия, която е поставена на 53-то място, попадат епископиите Парамитийска, Веленска, Дринополска и Химарска, които са откъснати от Навпактската митрополия. Това повишаване на Янина е свързано със завземането на Навпакт от Филип I Тарантски в 1294 година. В 1307 година в града се установява католически архиепископ, което създава проблеми на православната епархия. От 1307 до 1365 година са ръкоположени три навпактски митрополити, от които двама са принудени да напуснат града, а третият не успява да заеме катедрата си. Ръкоположеният в 1365 година за янински митрополит Севастиян служи и като навпактски. В 1367 година митрополит Матей казва, че катедрата трябва да е самостоятелна в Арта. Въпреки че преместването на навпактския митрополит в Арта е временно, оттогава артенската епископия остава без епископ и се идентифицира с навпактската катедра. Митрополитът запазва своята титла навпактски в продължение на много години и едва в 1507 година Евтимий носи титлата навпактски и артенски, която се запазва от следващите митрополити до 1821 година.

Навпактски и Артенски митрополити с катедра в Навпакт (след 1204 – 1385 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Йоан Апокавк	Ιωάννης ο Απόκαυκος	1199/1200 – 1229/1230	Виден писатели и една от най-големите църковни фигури на века
Никита Хониат	Νικήτας Χωνιάτης	1232 – 1235	Племенник на атинския митрополит Михаил Хониат
Йоан III	Ιωάννης Γ΄	1235/1236 или 1252 – 1272
Герасим I	Γεράσιμος Α΄	1260
Гавриил I	Γαβριήλ Α΄	1271 – 1275
Йоан IV	Ιωάννης Δ΄	1362	от кефалинийски и закинтски
Севастиан	Σεβαστιανός	1365 – 1367	янински м., служи и като навпактски
Матей I	Ματθαίος ο Α΄	1367	от левкадски, установява се в Арта, тъй като Навпакт е в латински ръце
Никита II	Νικήτας Β’	1377	споменат в атонска кондика от 1377 г. като навпактски (Νικήτα του ιερωτάτου Μητροπολίτου Ναυπάκτου)
Анонимен	Ανώνυμος	1371
Матей II	Ματθαίος Β΄	1381 – 1385	от керницки, като янински м., служи и като навпактски

Навпактски и Артенски митрополити с катедра в Навпакт и Арта (след 1387 – 1546 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Гавриил II	Γαβριήλ Β΄	1387 – 1388	янински м., служи и като навпактски
Мартирий	Μαρτύριος	1437	спомената е смъртта му в 1437 г. в приписка в евангелие в „Света Параскева Миритарска“ във Воница
Теодосий I	Θεοδόσιος Α΄	1451/1452	споменато е ръкополагането му в друга приписка в евангелието в „Света Параскева Миритарска“ във Воница
Матей III	Ματθαίος Γ΄	януари 1467
Неофит I	Νεόφυτος Α’	1476	подписал се като навпактски в документ от 1476
Доротей	Δωρόθεος	юни 1477
Герасим II Хоидас	Γεράσιμος Β΄ Χοϊδάς	1480	Калидот, като навпактски и никополски
Евтимий	Ευθύμιος	1507	споменат като навпактски и артенски в ктиторския надпис в „Свети Йоан Кръстител“ в Дервекиста
Яков I	Ιάκωβος Α΄	1510
Акакий I	Ακάκιος Α΄	1516, 1520	ръкополага за свещеник Свети Давид Стари
Атанасий	Αθανάσιος	1535
Кирил	Κύριλλος Α΄	1541
Григорий I Ксиропотамски	Γρηγόριος Α΄	1544	бил патриаршески протосингел, добродетелен и любител на музиката
Дамаскин I	Δαμασκηνός Α΄	1544 – 1546

Навпактски и Артенски митрополити с катедра в Навпакт и Арта (след 1546 – 1828 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Партений I	Παρθένιος Α΄	1546	родом от Янина, навпактски и артенски митрополит при султан Сюлейман Великолепни и патриарх Дионисий II
Дамаскин II	Δαμασκηνός Β΄	1549 – 1550	украсява със сребро крака на великомъченика Свети Меркурий в Артенската митрополия и след това събитие катедралата е посветена на Свети Меркурий
Кирил II	Κύριλλος Β΄	1550
Григорий II	Γρηγόριος Β΄	1553
Гавриил III	Γαβριήλ Γ΄	1561
Йоаким I	Ιωακείμ Α΄	1564, 1565, 1570	подписал се в 1564, писмо до Митрофан Костурски в 1565 г., синодално решение за митрополийт Макарий Монемвасийски в 1570 г.
Партений II	Παρθένιος Β΄	1567 – 1570
Дамаскин Студит	Δαμασκηνός Γ΄ ο Στουδίτης	1574? – 1577	учен, светец
Митрофан I	Μητροφάνης Α΄	1577 – 1580	подписва в 1580 г. писмата на Вселенската патриаршия до руския цар
Партений III	Παρθένιος Γ΄	1580 – 1581	подписва в 1580 г. патриаршеския сигилий за метеорския манастир „Христос Спасител“
Гавриил IV Горас	Γαβριήλ Δ΄ Γκόρας	1581 – 1589	споменат е изборът му в 1581 и смъртта му на 24 юни 1589
Макарий I	Μακάριος Α΄	1590 – 1600
Захарий I	Ζαχαρίας Α΄	1601 – 1602
Гавриил VI	Γαβριήλ Ε΄	1602 – 1624	подава оставка
Партений IV Герон	Παρθένιος Δ΄ο Γέρων	1632	в янински м.
Гаврииил VII	Γαβριήλ ΣΤ΄	1632 – 1633
Захарий II Георганос	Ζαχαρίας Β΄ Γεωργάνος, Γεργανός ή Γαργάνος	1633	учен йерарх от Арта, не е интронизиран, подава оставка
Лаврентий	Λαυρέντιος	1633 - 1637	от димотишки м., подава оставка през юли 1637
Акакий II	Ακάκιος Β΄	1637 – 1640, 1641 – 1643	от воницки (Βουδίτζης), после веленски (Βελλάς )
Теодосий II Коридалеас	Θεοδόσιος Β΄ (Θεόφιλος Κορυδαλλέας)	1640 – 1642	виден аристотелиански философ, учител и писател със светско име Теофан Каридалеас
Галактион	Γαλακτίων	1643 - 1647	от серски м.
Гавриил VII Власиос	Γαβριήλ Ζ΄ Βλάσιος	1647 – 1660
Вартоломей	Βαρθολομαίος	1660 – 1675	учен, протосингел на Гавриил Власиос, на 18 юли 1660 г. избран за митрополит
Дамаскин	Δαμασκηνός Δ΄	1675
Неофит I Париос	Νεόφυτος Α΄ Πάριος	1680
Митрофан II	Μητροφάνης Β΄	1680
Вартоломей	Βαρθολομαίος	1682 – 1692
Мелетий Митру	Μελέτιος Μήτρου	1692 – 1697	изтъкнат учен от Янина със светско име Михаил Митру
Макарий II	Μακάριος Β΄	1697	от метрески и атирски е., лошо приет от населението и веднага подава оставка през юли 1697 г.
Григорий III	Γρηγόριος Γ΄	1697 – 1700
Макарий II	Μακάριος Β΄	1700 - 1703	подава оставка, по-късно анхиалски м.
Неофит II Мавроматис	Νεόφυτος Β΄ Μαυρομμάτης	1703 – 1722	учен, роден на Парос в 1656
Анатолий	Ανατόλιος	1722
Йоаникий Хадзес	Ιωαννίκιος Χατζές	1722 – 1727	от веленски м., учен епирец, вероятно от Арта
Партений V	Παρθένιος Ε΄	1727 – 1756	протосингел на Лариската митрополия, името му се споменава в строителния надпис от 1740 г. в Дримонарския манастир във Флориада
Неофит III	Νεόφυτος Γ΄
Захарий III	Ζαχαρίας Γ΄
Калист	Κάλλιστος
Паисий	Παΐσιος	1756 – 1769
Яков II	Ιάκωβος Β΄	1769 – 1777	протосингел на Паисий Навпактски
Захарий IV	Ζαχαρίας Δ΄	1777 – 1779
Макарий III	Μακάριος Γ΄	1779 - 1794	построява портата на митрополията, в деркоски м.
Игнатий I Бабалос	Ιγνάτιος Α΄ Μπάμπαλος	1794 – 1805	учен и революционер, в угровлашки м.
Порфирий	Πορφύριος	1806 - 1808	пръв път, родом от Витиния, архидякон на Патриаршията, избран през април 1806 г., но през юни 1808 г. прехвърлен като еласонски а., тъй като по искане на Али паша Янински, Навпактската епархия е обединена с Янинската под управлението на Йеротей Трамулас
Йеротей I Тремулас	Ιερόθεος Α΄ Τρέμουλας	1808 – 1810	от Наксос, племенник на Никодим Светогорец
Гавриил VIII Янкас	Γαβριήλ Η΄ Γιάγκας	1810 - 1813	от лариски, като янински м. служи и в Арта
Порфирий	Πορφύριος	1813 – 1820	втори път, през юни 1813 година Навпактската и Артенска митрополия е отделена отново от Янинската и Порфирий се връща от Еласона на старата си катедра, в 1820 година е уволнен и заточен на Света гора, заради революционна дейност
Антим II	Άνθιμος Β΄	1820 – 1822	избран през септември 1820 г., но на 25 февруари 1822 г. с решение на Събранието на Западна Гърция е премахната юрисдикцията Навпактски и Артенски и е назначен за архиепископ на свободна Западна Гърция
Неофит IV	Νεόφυτος Δ΄	1822 – 1828	от парамитийски е.

След Гръцката война за независимост епархията е разделена, като Навпактско е включено в новооснованата гръцка държава, а Артенско остава в Османската империя. В 1833 година епархия Навпактия, както и епархиите Акарнания, Месолонги и Агринио стават част от Акарнанската и Етолийска епископия (Επισκοπή Ακαρνανίας και Αιτωλίας) с катедра в Месолонги.

Акарнански и Етолийски епископи (1833 – 1852 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Порфирий	Πορφύριος	1833 – 1838	бивш навпактски и месолонгийски
Наместничество		1838 – 1841
Йеротей	Ιερόθεος	1841 – 1847	от епидавърски
Наместничество		1847 – 1852

В 1852 година със закон Навпактия е отделена от Акарнанската и Етолийска епископия и заедно с Евритания става самостоятелна епископия с катедра в Карпениси. Светият синод обаче на 12 юли 1852 година решава, че катедрата на Навпактската и Евританска епископия ще е Навпакт, а на 30 септември, че Навпакт ще е зимната, а Карпениси лятната катедра.

Навпактски и Евритански епископи (1852 – 1899 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Антим Олимпиос	Άνθιμος Ολύμπιος	1852 – 1881
Наместничество		1881 – 1884
Давид Толмидис	Δαυίδ Τολμίδης	1884 – 1896
Наместничество		1896 – 1899

В 1899 година със закон Навпактия отново е придадена на Акарнанската епископия, а е Евритания е отделена в Евританска епископия с катедра в Карпениси с епископ Серафим Думвоитис, избран в 1901 година.

Навпактски епископи (1899 – 1909 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Партений Акилас	Παρθένιος Ακύλας	1899 – 1909

През 1909 година, при новото административно устройство на Гърция, са променени границите на някои епископии. Светият синод по исторически причини и поради това, че Акарнанската епископия има голяма площ и административни проблеми, решава да се възстанови Евританската епископия в границите от преди 1899 година. Така епископ Серафим на 26 май 1910 година става Навпактийски и Евритански.

Акарнански и Навпактски епископи (1899 – 1909 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Серафим Домвоитис	Σεραφείμ Δομβοΐτης	1910 – 1914
Амвросий Николаидис	Αμβρόσιος Νικολαΐδης	1914 - 1922	от христуполски е.

В 1923 година Навпактската и Евританска епископия е издигната в митрополия заедно с всички епископии в Гърция. На 3 януари 1923 година за катедра на митрополията е определен Навпакт. На 21 октомври 1931 година Светият синод на Църквата на Гърция решава да заекрие митрополията, като семите Аракинтия, Евритания, Паракамбилия и Аперантия се присъединяват към Етолийската и Акарнанска митрополия, епархия Навпактия се присъединява към Фокидската митрополия, а дем Ктимендия – към Фтиотидската митрополия. На 10 септември 1932 година митрополит Амвросий Николаидис, преместен като Фтиотидски, предлага ново разпределение. На 9 октомври 1933 година Навпактската и Евританската митрополия е възстановена в старите си граници. Управлението ѝ е поверено на наместник до март 1936 година, когато е избран за митрополит Герман Гумас.

Навпактски и Евритански митрополити (1923 – 1978 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Амвросий Николаидис	Αμβρόσιος Νικολαΐδης	1923 – 1932
Константин Етолийски и Акарнански		1932 – 1933	наместник
Йеротей Етолийски и Акарнански		1933 – 1936	наместник
Герман Гумас	Γερμανός Γκούμας	1936 – 1945
Христофор Александропулос	Χριστόφορος Αλεξανδρόπουλος	1945 – 1958
Дамаскин Кодзияс	Δαμασκηνός Κοτζιάς	1958 – 1978	от маратонски

В 1978 година Наврактската и Евританска митрополия отново е закрита, като Евритания влиза в Карпенисийската митрополия, а Навпактия с дем Паракамбилия от епархия Трихонида – в Навпактската и Агиовласийска митрополия.

Навпактски и Агиовласийски митрополити (от 1978 г.)

Име	Име	Години	Бележка
Дамаскин Кодзияс	Δαμασκηνός Κοτζιάς	1978 – 1984
Александър Пападопулос	Αλέξανδρος Παπαδόπουλος	1984 – 1995
Никодим Залумис	Νικόδημος Ζαλούμης	28 януари 1995 – 21 май 1995
Йеротей Влахос	Ιερόθεος Βλάχος	1995 –