Манасиева летопис

(пренасочване от Манасиева хроника)

Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.

Манасиева летопис
Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис
Видисторическа хроника
Манасиева летопис в Общомедия

Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371). Има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Известни преписи редактиране

Московски препис редактиране

 
Бягството на хубавата Елена от Московския препис на Манасиевата летопис
 
Изполването на символа „@“ в Московския препис на Манасиевата летопис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]

Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.

 
Смъртта на цар Петър I, миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Ватикански препис редактиране

 
Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека. Първи сведения за него на български език публикува Марин Дринов в своя труд "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история".[8]

Тулчански препис редактиране

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,[9] който го изучава и факсимилира през 1917 г.[10] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис редактиране

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис редактиране

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах / Институт литературы Болгарской академии наук, Институт русской литературы (Пушкинский дом) Академии наук СССР ; введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текстов М. А. Салминой, слоуказатели О. В. Творогова. – София : Изд-во Болгарской акад. наук, 1988. – 489 с.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II – Исторически съчинения, „Български писател“, С., 1983, стр. 400
  2. Из историята на Ватопедски манастир, Света гора
  3. Мисията на Арсений Суханов, Съкровища на старобългаристиката, от Димитър Райков
  4. Политиката на Русия към балканските православни християни през ХVII в., Андрей Андреев, във „Via Eevrasia“
  5. Манасиева хроника, „Реферати“ // Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 2016-03-05.
  6. Приписките от Манасиевата хроника в Патриаршеския и Ватиканския преписи, Веселин Тракийски
  7. Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962
  8. Черно море - дигитално копие - 29/08/1892, No. 58, стр.1
  9. Добруджа – ежедневник на фонд Добруджа – Бабадаг / No. 23, 17/08/1917, стр.1
  10. Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3