Манасиева летопис

(пренасочване от Манасиева хроника)

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1].

Манасиева летопис
57-manasses-chronicle.jpg
Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис
Видисторическа хроника
Манасиева летопис в Общомедия

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Известни преписиРедактиране

Московски преписРедактиране

 
Бягството на хубавата Елена от Московския препис на Манасиевата летопис
 
Изполването на символа „@“ в Московския препис на Манасиевата летопис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Копието е било донесено от Хилендарския манастир Ватопед и предадено на патриарха Никон в 1665 г. от Йеромонаха Арсений (Суханов), във връзка с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.[2][3][4][5][6]

Преписът се свързва с използването на символа „@“ при изписването на думата „Амин“.

 
Смъртта на цар Петър I, миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Ватикански преписРедактиране

 
Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[7], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански преписРедактиране

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Открит е в библиотеката на тулчанското читалище „Съгласие“ през 1895 г. от румънския лингвист и историк Йоан Богдан,[8] който го изучава и факсимилира през 1917 г.[9] Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски преписРедактиране

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски преписРедактиране

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах / Институт литературы Болгарской академии наук, Институт русской литературы (Пушкинский дом) Академии наук СССР ; введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текстов М. А. Салминой, слоуказатели О. В. Творогова. – София : Изд-во Болгарской акад. наук, 1988. – 489 с.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране