Наин Сингх
Наин Сингх Рават (на английски: Nain Singh Rawat, на хинди: नैन सिंह रावत) е индийски топограф на английска служба, т.нар. пандит (образовани млади мъже от индийски или друг азиатски произход, обучени от британските власти в Индия за извършване на топографо-геодезически дейности).
| Наин Сингх Рават Nain Singh Rawat | |
| индийски топограф | |
 | |
| Роден |
21 октомври 1830 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1882 г.
Морадабад, Индия |
| Националност |  Великобритания Индия |
| Научна дейност | |
| Област | Топография |
| Наин Сингх Рават в Общомедия | |
Произход и ранни години (1830 – 1865) редактиране
Роден е на 21 октомври 1830 година[1] в областта Кумаон, Индия. След като завършва училище Рават посещава Тибет, запознава се с местните обичаи и научава тибетския език.
Изследване на Южен Тибет (1865 – 1875) редактиране
Първо пътешествие (1865 – 1867) редактиране
Наин Сингх става един от първите пандити, които изследват Южен Тибет. Под прикритието на будистки лама в началото на септември 1865 г. през Непал и Хималаите прониква в долината на река Цангпо (най-горното течение на река Брахмапутра) на около 84° и.д. и се присъединява към керван, пътуващ към Лхаса. В началото на януари 1866 г. пристига в Лхаса и се среща с тогавашния Далай Лама. По време на престоя му в града истинската му самоличност е разкрита от двама мюсюлмански търговци, които не само, че не го докладват на властите, а му дават и малка сума пари в залог на джобния му часовник.
Наин Сингх описва езерото Ямдок (), разположено покрай десния бряг на Цангпо. Повече от три месеца ограмотява няколко непалски търговци, за да се прехранва. В края на април 1866 г. напуска Лхаса, изкачва се по Цангпо до изворите ѝ, като проследява около 1000 km от течението ѝ и през езерото Манасаровар () и горните течения на Сутледж и Инд се завръща в Индия.
От своите наблюдения и събраните сведения от местните жители, предполага, че река Цангпо е горно течение на река Брахмапутра.
Второ пътешествие (1873 – 1875) редактиране
От 1873 до 1875 г. извършва ново пътешествие до Лхаса дегизиран като будистки пилигрим. През 1873 г. от горното течение на Инд по кервански пътища тръгва на север и достига до , от където завива на изток-югоизток. Движейки се бавно със стадото овце, натоварени с провизии (по 8 – 10 кг на всяка овца) проследява около 600 km от северния склон на открития от него хребет Алинг Гангри, в т.ч. най-високия връх на хребета Алинг Гангри (7315 м). По целия път до Лхаса извършва маршрутно топографско заснемане на близо 2000 km по съвършено неизвестни местности на височина 4,5 – 4,6 хил. м. Открива множество безотточни езера, в т.ч. соленото езеро Данграюм () и сладкото Джаринг (). В този високопланински район той отбелязва на картата няколко къси меридионални хребета, в т.ч. Тарго Гангри.
Изводите му за реките, течащи на север, и откритите многочислени езера се оказват много важни. На географите им става ясно, че на сравнително малко разстояние (около 500 km) между Брахмапутра и тези безотточни езера преминава вододел.[2]
След като пристига в Лхаса скоро е заподозрян, че не е този за когото се представя и поради това набързо напуска града. Проследява около 100 km от течението на Цангпо (Брахмапутра), източно от меридиана на Лхаса и през Бутан в началото на март 1875 г. се завръща в Индия.
По време на пътешествието си извършва астрономическо координиране на над 300 пункта.
Следващи години (1875 – 1882) редактиране
След завръщането си е награден от Кралското географско дружество със златен часовник, а от кралица Виктория със златен медал. Със същия медал е награден и от Парижкото географско дружество, а индийското правителство му предоставя две села заедно със земята и жителите им.
Умира на 1 февруари 1882 година[1] от сърдечен удар в Морадабад, Индия, на 51-годишна възраст.
Памет редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б The dates are tentative. The date of birth is based on the Google Doodle. The date of death is based on an obituary letter where Col. Edmund Smyth notes in April 1882 that Nain Singh died of Cholera at Moradabad around the „1st of February last“. He mentions an obituary in „the Times“ dated 15 March.
- ↑ Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 187 – 188.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86.