Тибетски език
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’) е езикът на тибетците.
| Тибетски език བོད་སྐད | |
|---|---|
| /pʰøkɛʔ/ | |
| Страна | Китай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан |
| Регион | Тибет |
| Говорещи | 6 150 000 |
| Писменост | тибетска азбука |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Китайско-тибетски Тибето-бирманскиБодски Тибетски | |
| Официално положение | |
| Официален в | Тибетски автономен регион |
| Регулатор | Комитет за стандартизация на тибетския език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | bo |
| ISO 639-2 | tib, bod |
| ISO 639-3 | bod |
| Тибетски език в Общомедия | |
На тибетски език се говори в Тибет, Тибетския автономен регион и някои други райони на КНР, а също в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).
Общият брой на говорещите на тибетски език е около 6 милиона души.
Причислява се към тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.
История редактиране
Възникването на литературния тибетски език се свързва с появяването на писмеността (най-старият паметник е надписът в манастира Самие, 7 век) и проникването на будизма в Тибет. Литературният език се формира при преводите от каноническата литература на санскрит (превода Трипитака, 8 век). По-нататък получава развитие в богатото писмено наследство: историческо (съчиненията на Бутон Ринчендуб през 14 век), религиозно (Дзонкапа, 14-XV векове), художествено (стиховете на Миларепапрез 11 – 12 век, Далай-лама VI 1683 – 1706).
Съвременният литературен тибетски език е съхранил от древни времена традиционната орфография, като граматиката е изменена незначително, иновациите засягат предимно лексиката.