Тибетският език (тиб. བོད་སྐད་, Вайли bod skad, пинин phökä’) е езикът на тибетците.

Тибетски език
བོད་སྐད
/pʰøkɛʔ/
СтранаКитай, Индия, Непал, Бутан, Пакистан
РегионТибет
Говорещи6 150 000
Писменосттибетска азбука
Систематизация по Ethnologue
-Китайско-тибетски
.-Тибето-бирмански
..-Бодски
...→Тибетски
Официално положение
Официален вТибетски автономен регион
РегулаторКомитет за стандартизация на тибетския език
Кодове
ISO 639-1bo
ISO 639-2tib, bod
ISO 639-3bod
Тибетски език в Общомедия

На тибетски език се говори в Тибет, Тибетския автономен регион и някои други райони на КНР, а също в Индия, Непал, Бутан и Пакистан (на диалектите балт и пуриг).

Общият брой на говорещите на тибетски език е около 6 милиона души.

Причислява се към тибето-бирманското подсемейство на сино-тибетското езиково семейство.

История редактиране

Възникването на литературния тибетски език се свързва с появяването на писмеността (най-старият паметник е надписът в манастира Самие, 7 век) и проникването на будизма в Тибет. Литературният език се формира при преводите от каноническата литература на санскрит (превода Трипитака, 8 век). По-нататък получава развитие в богатото писмено наследство: историческо (съчиненията на Бутон Ринчендуб през 14 век), религиозно (Дзонкапа, 14-XV векове), художествено (стиховете на Миларепапрез 11 – 12 век, Далай-лама VI 1683 – 1706).

Съвременният литературен тибетски език е съхранил от древни времена традиционната орфография, като граматиката е изменена незначително, иновациите засягат предимно лексиката.