Наполеон II

Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (на френски: Napoléon François Joseph Charles Bonaparte), известен и като Наполеон II, е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.

Наполеон II Napoléon II
Император на Франция
Роден	20 март 1811 г. Париж, Първа френска империя
Починал	22 юли 1832 г. Виена, Австрийска империя
Погребан	Дом на инвалидите, Париж, Франция
Религия	Католическа църква
Управление
Период	22 юни – 7 юли 1815 г.
Коронация	22 юни 1815 г.
Предшественик	Наполеон I Бонапарт
Наследник	Луи XVIII (де факто) Жозеф Бонапарт (де юре)
Други титли	Херцог Райхщатски
Семейство
Род	Бонапарт
Баща	Наполеон I
Майка	Мария-Луиза Австрийска
Братя/сестри	Йожен дьо Боарне
Съпруга	няма
Наполеон II в Общомедия

Роден е на 20 март 1811 година от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Влиза в историята под династическото име, дадено му от бонапартистите – Наполеон II. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 година парижките законодателни органи го признават за император.

Римски крал и император

Наполеон II в детските му години

Веднага след раждането си, дългоочакваният син е провъзгласен от Наполеон I за крал на Рим (Roi de Rome) и наследник на империята. Наполеон се отрича от престола в полза на сина си на два пъти – първият през 1814 и вторият през 1815 г. (след Стоте дни), но и двата пъти за законен монарх е обявен Луи XVIII.

В Австрия

След второто отричане четиригодишният римски крал е изпратен в Австрия при майка си и там му е дадена нова титла „херцог Райхщатски“. Израства в двора на дядо си Франц I Австрийски, във Виена.

Мария-Луиза със сина си Наполеон

За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа. Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.

Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шьонбрун във Виена, Австрия.