Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte, Крал на Неапол и Сицилия (1806 - 1808), Крал на Испания (1808 - 1813) е най-голям син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино и брат на Наполеон Бонапарт.[1]

Жозеф I
крал на Испания
Joseph-Bonaparte.jpg
Жозеф Бонапарт
Управление 1808 - 1813
Коронация 6 юни 1808
Предшественик Фернандо VII
Наследник Фернандо VII
Лични данни
Роден
Починал
28 юли 1844 г. (76 г.)
Погребан в Дом на инвалидите, Париж, Франция
Пълно име Жозеф-Наполеон Бонапарт
Други титли Крал на Неапол (1806 – 1808)
Семейство
Династия Бонапарт
Баща Карло Бонапарт
Майка Летиция Рамолино
Брак Жули Клари
Потомци Зенаида Бонапарт
Герб Grandes armas de José I Bonaparte.svg
Жозеф I в Общомедия

СемействоРедактиране

Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. През 1794 г. се жени за Жули Клари, дъщеря на търговец от Марсилия, имат три дъщери: Зенаида (1801 – 1854) и Шарлот (1802 – 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.

Наполеонови войни и управление на НеаполРедактиране

Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.

Крал на ИспанияРедактиране

На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания под името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.

След войнитеРедактиране

Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа - в град Флоренция. Тук умира през 1844 г., а тялото му е погребано в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.

БележкиРедактиране

Карлос IV Крал на Испания (6 юни 1808 – 11 декември 1816) Фернандо VII
Фердинанд IV Крал на Неапол (30 март 1806 – 8 юли 1808) Жоашен Мюра