История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кенму (1333-1336)
 • Муромачи (Ашикага) (1336-1578)
 · Нанбоку-чо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Нара (на японски: 奈良時代) е период от японската история, датиращ от 710 до 794 г.[1] Императрица Генмей установява столицата в Хейджо-кио (днес Нара). С изключение на пет години (740 – 745), когато столицата за кратко е преместена, Хейджо-кио е столица и център на японската цивилизация, докато император Канму не установява новата столица в Нагаока-кио през 784 г., преди Хеян-кио (днес Киото) да стане дългогодишна столица през 794 г.

Японското общество през периода Нара се занимава главно със земеделие и е съсредоточено около селата. Повечето от селяните изповядват шинтоизъм, който се основава на боготворенето на природните духове ками.

Имперската столица е създадена по модел на Чанан – столицата на китайската династия Тан.[2] В много други отношения, японската горна класа следва китайския модел, включително приемането на китайска писменост, китайска мода и китайски вариант на будизма.

През Нара, японските занаятчии създават все по-прецизни будистки скулптури и издигат големи будистки храмове. Построена е пътна мрежа, свързваща столицата с отдалечените провинции. Написани са две официални свещени хроники: Коджики и Нихоншоки. Съставен е сборника от китайски поеми на японски поети Кайфусо, както и антологията на местната поезия Маньошу.[3]

Съставени са правни кодекси по китайски модел, които да заместят по-слабо структурираните местни традиции на правните процеси. Китайската идея за император като върховен символ на централната власт се инкорпорира в местната японска интерпретация, където император става и водеща фигура в шинтоистката религия. Също като китайския си прототип, японското централно правителство е съставено от Държавен съвет (Даджокан) и министри. Служба на божествата (Джингикан) ръководи официалните шинтоистки церемонии. Империята разширява границите си и покорява южните части на Кюшу, както и северните части на Хоншу в поредица от военни кампании от края на 8 век.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Dolan, Ronald E. and Worden, Robert L., ed. (1994) „Nara and Heian Periods, A.D. 710 – 1185“ Japan: A Country Study. Library of Congress, Federal Research Division.
  2. Ellington, Lucien. Japan. Santa Barbara, ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-1-59884-162-6. с. 28.
  3. а б Nara period. // Encyclopædia Britannica, 1 юни 2018. Посетен на 12 юли 2020.