Наринска област

Наринска област (на киргизки: Нарын областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 45 200 km² (най-голямата по територия в Киргизстан, 22,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 287 000 души (6-о място по население в Киргизстан, 4,51% от нейното население). Административен център град Нарин. Разстояние от Бишкек до Нарин 365 km.

Наринска област Нарын областы
Страна	Киргизстан
Адм. център	Нарин
Площ	45 200 km²
Население	287 000 души (2019) 6,35 души/km²
Райони	5 + 1
Областен управител	Аскар Салимбеков
Официален сайт	www.naryn.gov.kg
Наринска област в Общомедия

Природата в Наринска област

Историческа справка

През земите на днешната Наринска област е минавало едно от разклоненията на пътят на коприната. Така още от древни времена тези земи са имали оживени контакти с Китай, Персия, с други източни страни, както и с Русия. Единственият град в Наринска област е Нарин, утвърден за град през 1927 г. Наринска област е образувана на 21 ноември 1939 г. под името Тяншанска област. На 30 декември 1962 г. Тяншанска област е закрита. На 11 декември 1970 г. областта е възстановена, но вече под името Наринска област. На 5 октомври 1988 г. отново е разформирована и територията ѝ е присъединена към Исъккулска област. На 14 декември 1990 г. Наринска област е формирана за 3-ти път.

Географска характеристика

Наринска област заема централните и югоизточни части на Киргизстан. На юг граничи с Китай, на югозапад – с Ошка област, на запад – с Джалалабадска област, на север – с Чуйска област и на североизток – с Исъккулска област. В тези си граници заема площ от 45 200 km² (най-голямата по територия в Киргизстан, 22,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 400 km, ширина от север на юг 220 km.

Наринска област е разположена в пределите на Вътрешен Тяншан, състоящ се от сложна система от хребети, разделени от обширни долини и котловини. Общото повишение на релефа става от запад на изток. На югоизток, по границата с Китай се простира мощния хребет Какшаал Тоо с връх Данков 5982 m, (41°03′34″ с. ш. 77°41′05″ и. д.41.059444° с. ш. 77.684722° и. д.41.059444, 77.684722). На югозапад, по границата с Ошка област е Ферганския хребет (височина до 4692 m), на северозапад – източната част на хребета Сусамиртау (4048 m) и хребета Джумгалтау (3947 m), а на североизток – западната част на хребета Терскей Алатау и хребета Джетим с височини над 4500 m. Във вътрешната част на областта се простират хребетите: Джамантау (4718 m), Атбаши (4786 m), Наринтау, Молдотау и др. За цялата област са характерни относително плоски и високо издигнати пространства, т.нар. сърти или съртове. Между хребетите са разположени големи междупланински котловини и долини: на север – Кочкорска, Джумгалска; в цетъра – Наринска, Атбашинска; на юг – най-високо издигнатите Аксайска и Чатъркулска, като дъната всички тях са на височина от 1000 – 1200 до 3800 m.

Климатът в областта е рязко континентален. Зимата е сурова, а лятото относително прохладно. Средна януарска температура от -10,1 °C в Кочкорската котловина до -27,7 °C в Аксайската котловина. Средната юлска температура варира от 21 °C в Нарин до 9 °C в Аксайската котловина. В цялата област се наблюдава голяма денонощна амплитуда на температурата на въздуха. Преобладаващата част от територията ѝ получава 200 – 300 mm валежи годишно, които са предимно през пролетните и летните месеци. В отделни котловини (например Кочкорската) зимата е почти безснежна. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 130 денонощия. Най-големият център на заледяване има в района на връх Данков в хребета Какшаал Тоо.

Реките в Наринска област принадлежат към 3 безотточни басейна: реките Нарин (дясна съставяща на Сърдаря, 70%), Тарим (20%) и Чу (10%). Река Нарин протича през областта от изток на запад с част от горното си течение и приема значителни притоци: Атбаши, Алабука (леви); Малък Нарин, Кьокьомерен (десни). На север се намират изворите на голямата средноазиатска река Чу, а на юг протичат реките Аксай с притока си Мюдюрюм и Узенгегуш от басейна на Тарим. Болшинството от реките имат ледниково-снежно подхранване, пълноводието им е от март до юни (до 50% от годишния отток), а максимумът през май и юни. Всичките притежават големи хидроенергийни запаси. За напояване се използват основно водите на притоците на Нарин. На река Чу е изградено Ортотокойското водохранилище. Най-големите езера в областта са Сонгкул (сладководно, отточно) и Чатъркул (солено, безотточно), разположени на височина над 3000 m. Край последното има множество минерални извори.

В областта преобладават планинско-степната и полупустинната растителност. В най-ниските места са разпространени пелинови и тревисто-пелинови пустинни степи (полупустинни), развити върху чакълести планинско-долинни почви. Горните участъци на склоновете на хребетите са покрити със субалпийски и алпийски кобрезиеви пасища, а на северозапад – субалпийски и алпийски пасища върху планинско-ливадни почви. По най-високите части има участъци с планинска тундра, а на изток – студени високопланински пустини. Срещат се малки участъци с храсталаци, съставени от шипка, барбарис, орлов нокът, по долините на реките има малки горички от топола и ива, а по склоновете на планините – малки горички от тяншански смърч, арча (вид средноазиатска хвойна) и др. Животинският свят е представен от планински овен (архар), планински козел, свежен барс, белка, вълк, лисица, сив мармот и др.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Наринска област е наброявало 287 000 души (4,51% от населението на Киргизстан). Гъстота 6,35 души/km². Градско население 13,69%. В етническо отношение областта има най-еднородно население: киргизи 99,4%, узбеки 0,22% и др. Хората в трудоспособна възраст са 52% от населението на областта.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Наринска област се дели на 5 административни района, 1 град с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Наринска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Нарин (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Нарин	41	39 300	гр. Нарин	39 300	-
Административен район
1. Акталински	7266	32 400	с. Баетово	9399	125
2. Атбашински	15 354	54 200	с. Атбаши	10 764	45
3. Жумгалски	4803	43 800	с. Чаек	7009	217
4. Кочкорски	5868	65 400	с. Кочкорка	9764	101
5. Нарински	10 502	48 700	гр. Нарин		-