Настъпление в Астурия

Настъплението в Астурия е офанзива в Астурия по време на Гражданската война в Испания, което продължава от 1 септември до 21 октомври 1937 г. 45 000 души от Испанската републиканска армия се сражават с 90 000 войници от националистическите сили.

Настъпление в Астурия
Гражданска война в Испания
Информация
Период	1 септември – 21 октомври 1937 г.
Място	Астурия
Резултат	Победа за националистите Астурия е превзета Край на Северната офанзива
Територия	Испания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция Легион „Кондор“ Кралство Италия Испания Батальон „Исаак Пуерте“
Командири и лидери
Фидел Арондо Хосе Солчага Антонио Аранда Агустин Муньос Грандес Хуго Шперле Еторе Бастико Франсиско Сиутат де Мигел Адолфо Прада Франсиско Галан Белармино Томас
Сили
90 000 войници 250 оръдия 250 самолета 2 крайцера 1 разрушител 45 000 войници 180 оръдия 1 разрушител 1 подводница

Предпоставки

След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да преразпределят силите си и продължават офанзивата си срещу последното парче територия, контролирана от републиканците на север, Астурия. На 29 август Суверенният съвет на Астурия, воден от Белармино Томас, поема всички военни и граждански правомощия и назначава полковник Адолфо Прада за командир на Републиканската армия на Севера.

Численост

Националистическата офанзива е започната от Северната армия на генерал Давила с 80 000 души. Тези сили включват четирите наварски бригади на Хосе Солчага, трите дивизии на Аранда и Италиански експедиционен корпус. Националистите разполагат и с 250 оръдия и 250 самолета.

Срещу тях републиканците имат Северната армия, водена от полковник Прада, с XIV армейски корпус, воден от Франсиско Галан (8 000–10 000 души) и XVII армейски корпус на полковник Линарес (35 000). Републиканците разполагат със 180 оръдия, една ескадрила „Chatos“ и два самолета „Moscas“, около 35 самолета.

Националистическата офанзива

Разрушителят „Císcar“ потъва в пристанището на Хихон на 20 октомври 1937 г.

Националистическата офанзива започва на 1 септември, като Солчага настъпва от изток, а Аранда от югозапад, но въпреки смазващото им числено и въздушно превъзходство напредването им е много бавно (по-малко от километър на ден). Републиканците водят ожесточени боеве, а трудният терен на Кордилера Кантабрика осигурява отлични отбранителни позиции. Войските на Солчага (33 000 души) окупират Ланес на 5 септември и в битката при Ел Мазуко атакуват височините, държани от работниците на Национална конфедерация на труда от Ла Фелгуера (5 000 души). Наварците в крайна сметка превземат долината и околните планини, но само след 33 дни кървава битка. На 18 септември националистите окупират Рибадесела, а на 1 октомври Ковадонга, но до 14 октомври републиканците все още държат няколко високи прохода на Леонските планини.

Основната цел на републиканците е да забавят настъплението на националистите до настъпването на зимата. Въпреки това, Легион „Кондор“ се завръща от Арагонския фронт и започва да бомбардира републиканските позиции. Германските ескадрили използват кутии с бензин, прикрепени към запалителни бомби, и тестват идеята за килимни бомбардировки. На 14 октомври Ариондас пада и полковник Агустин Муньос Грандес успява да пробие републиканския фронт, навлизайки в Тама и напредвайки към Кампо де Касо. Републиканските войски се оттеглят към Хихон, а на 15 октомври войските на Солчага се присъединяват към войските на Аранда.

След това републиканското правителство нарежда обща евакуация. На 17 октомври Суверенният съвет на Астурия решава да започне евакуацията, но Легион „Кондор“ потопява републиканския разрушител „Ciscar“, а националистическият флот блокира астурийските пристанища. Само висшите офицери успяват да избягат на канонерки и риболовни кораби. На 20 октомври двадесет и два републикански батальона се предават и полковник Хосе Франко предава град Трубия на националистите. На 21 октомври националистите влизат победоносно в Хихон, слагайки край на настъплението в Астурия. Въпреки това хиляди републикански войници бягат в близките планини и започват партизанска война срещу националистическите войски.

Последици

Националистическите репресии са жестоки. Само в Овиедо са разстреляни 1 000 републикански пленници. Републиканските затворници са пратени в трудови батальони или са принудени да се присъединят към националистическата армия (около 100 000). Освен това, със завладяването на Севера, националистите вече контролират 36 процента от испанското индустриално производство, 60 процента от въглищата и цялото производство на стомана.

Литература

• Beevor, Antony. The Battle for Spain The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
• Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, Limited (UK), 2003. ISBN 978-0-14-101161-5.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Asturias Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​