Настъпление в Астурия

Настъпление в Астурия
	Настъпление в Астурия
Гражданска война в Испания
Информация
Период	1 септември – 21 октомври 1937 г.
Място	Астурия
Резултат	Победа за националистите Астурия е превзета; Край на Северната офанзива;
Територия	Испания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция; Легион „Кондор“; Кралство Италия	Испания; Батальон „Исаак Пуерте“
Командири и лидери
Фидел Арондо; Хосе Солчага; Антонио Аранда; Агустин Муньос Грандес; Хуго Шперле; Еторе Бастико	Франсиско Сиутат де Мигел; Адолфо Прада; Франсиско Галан; Белармино Томас
Сили
90 000 войници; 250 оръдия; 250 самолета; 2 крайцера; 1 разрушител	45 000 войници; 180 оръдия; 1 разрушител; 1 подводница

Настъплението в Астурия е офанзива в Астурия по време на Гражданската война в Испания, което продължава от 1 септември до 21 октомври 1937 г. 45 000 души от Испанската републиканска армия се сражават с 90 000 войници от националистическите сили.

Предпоставки

След неуспешната офанзива на републиканците срещу Сарагоса, националистите решават да преразпределят силите си и продължават офанзивата си срещу последното парче територия, контролирана от републиканците на север, Астурия. На 29 август Суверенният съвет на Астурия, воден от Белармино Томас, поема всички военни и граждански правомощия и назначава полковник Адолфо Прада за командир на Републиканската армия на Севера.^[1]

Численост

Националистическата офанзива е започната от Северната армия на генерал Давила с 80 000 души. Тези сили включват четирите наварски бригади на Хосе Солчага, трите дивизии на Аранда и Италиански експедиционен корпус. Националистите разполагат и с 250 оръдия и 250 самолета.^[2]

Срещу тях републиканците имат Северната армия, водена от полковник Прада, с XIV армейски корпус, воден от Франсиско Галан (8 000–10 000 души) и XVII армейски корпус на полковник Линарес (35 000). Републиканците разполагат със 180 оръдия, една ескадрила „Chatos“ и два самолета „Moscas“, около 35 самолета.^[3]

Националистическата офанзива

Разрушителят „Císcar“ потъва в пристанището на Хихон на 20 октомври 1937 г.

Националистическата офанзива започва на 1 септември, като Солчага настъпва от изток, а Аранда от югозапад, но въпреки смазващото им числено и въздушно превъзходство напредването им е много бавно (по-малко от километър на ден). Републиканците водят ожесточени боеве, а трудният терен на Кордилера Кантабрика осигурява отлични отбранителни позиции. Войските на Солчага (33 000 души) окупират Ланес на 5 септември и в битката при Ел Мазуко атакуват височините, държани от работниците на Национална конфедерация на труда от Ла Фелгуера (5 000 души).^[4] Наварците в крайна сметка превземат долината и околните планини, но само след 33 дни кървава битка. На 18 септември националистите окупират Рибадесела, а на 1 октомври Ковадонга, но до 14 октомври републиканците все още държат няколко високи прохода на Леонските планини.^[5]

Основната цел на републиканците е да забавят настъплението на националистите до настъпването на зимата. Въпреки това, Легион „Кондор“ се завръща от Арагонския фронт и започва да бомбардира републиканските позиции. Германските ескадрили използват кутии с бензин, прикрепени към запалителни бомби, и тестват идеята за килимни бомбардировки. На 14 октомври Ариондас пада и полковник Агустин Муньос Грандес успява да пробие републиканския фронт, навлизайки в Тама и напредвайки към Кампо де Касо.^[6] Републиканските войски се оттеглят към Хихон, а на 15 октомври войските на Солчага се присъединяват към войските на Аранда.^[7]

След това републиканското правителство нарежда обща евакуация.^[8] На 17 октомври Суверенният съвет на Астурия решава да започне евакуацията, но Легион „Кондор“ потопява републиканския разрушител „Ciscar“, а националистическият флот блокира астурийските пристанища. Само висшите офицери успяват да избягат на канонерки и риболовни кораби. На 20 октомври двадесет и два републикански батальона се предават и полковник Хосе Франко предава град Трубия на националистите. На 21 октомври националистите влизат победоносно в Хихон, слагайки край на настъплението в Астурия. Въпреки това хиляди републикански войници бягат в близките планини и започват партизанска война срещу националистическите войски.^[9]

Последици

Националистическите репресии са жестоки. Само в Овиедо са разстреляни 1 000 републикански пленници.^[10] Републиканските затворници са пратени в трудови батальони или са принудени да се присъединят към националистическата армия (около 100 000).^[11] Освен това, със завладяването на Севера, националистите вече контролират 36 процента от испанското индустриално производство, 60 процента от въглищата и цялото производство на стомана.^[12]

Източници

↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.
↑ El Mazuco (The impossible defence)
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302
↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.708
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302
↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710
↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 710
↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp. 302-303.
↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 712

Литература

Beevor, Antony. The Battle for Spain The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin, 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books, Limited (UK), 2003. ISBN 978-0-14-101161-5.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Asturias Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301

[2] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.

[3] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 301.

[4] El Mazuco (The impossible defence)

[5] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. p. 302

[6] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302

[7] Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.708

[8] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p. 302

[9] Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.708–710

[10] Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 710

[11] Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp. 302-303.

[12] Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 712

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]