Тази статия е за общността. За партията в България вижте Нация (партия).

Нация (от лат. natio – племе, народ) е общност от хора, характеризираща се със съзнанието за еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на обща територия, обединена от общ език и организирана в държава.[1]

Редицата от национални флагове пред входа на седалището на ООН в Женева.

Обособяване на нацията редактиране

Според някои от теориите нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика.

Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През Средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм.

Ърнест Гелнър в своята книга „Нации и национализъм“ (С., 1999) дава следното определение за нация „Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв“.


Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. „Съвременна българска енциклопедия в два тома“ (пето преработено и допълнено издание), изд. GABEROFF, Том 2 (М – Я), 2009, ISBN 954-9607-81-X, стр. 808.

Външни препратки редактиране