Неаполи (дем Горуша)

градче в Населица
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Неаполи.

Неаполи или Ляпчища или Лапчища (произнасяно в най-близкия български говор Ляпчишча, на гръцки: Νεάπολη, Неаполи, катаревуса: Νεάπολις, Неаполис, до 1928 Λαψίστα, Лапсиста или Λειψίστα, Липсиста[1]) е градче в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Неаполи има население от 2310 души.

Неаполи
Νεάπολη
— град —
Lyapishta village 1918.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 616 m
Население 2301 души (2001)
Пощенски код 500 01
Телефонен код 24680 – 2
Неаполи в Общомедия

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Жители на Ляпчища по време на Първата световна война
 
Изглед от Ляпчища в 1918 г.

Макс Фасмер смята, че името Ляпчища е славянско. Според Йордан Заимов и академик Иван Дуриданов името е патроним на -ишти от личното име Лапчо, Лапко, първоначално Хлап от старобългарското хлапъ, слуга, новобългарското хлапе.[2]

В XIX век Ляпчища е център на казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Оттук и алтернативното име на градчето Населица, на турски Населич, на гръцки Анаселица.

Градчето е изцяло гръцкоговорещо, но смесено в конфесионално отношение население. То е най-голямото селище, в което живеят ислямизирани гърци – валахади. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лапсисти (Lapsisti), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[3]

„Слѣдъ 4 1/2 часа стигнахме въ Лапсища, главното мѣсто за окрѫието Анаселица и сѣдалище на каймакаминъ.[4]

И тука населението е мухамеданско, но при все туй официалния езикъ е гръцки.“[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ляпчища има 800 жители гърци християни, 1200 гърци мохамедани и 200 цигани.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ляпчища (Населич) (Lapsichta Nasselitch) има 600 гърци и 1200 цигани (валахадите).[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Лапсиста живеят 2000 валахади и 200 гърци християни.[8]

В 1906 година е построена църквата „Света Троица“.[9]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляпчища остава в Гърция. В 20-те години мюсюлманските му жители се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт. В 1928 година градчето е със смесено население от местни гърци и бежанци, които са 239 семейства или 978 души.[10]

През 1928 година името на Ляпчища е сменено на Неаполис, в превод нов град.[11]

В 1972 година е завършена църквата „Свети Георги“.[12] В 1981 година на хълм южно от града е построена църквата „Свети Илия“. Осветена е на 22 октомври 1984 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[13]

В градчето има и стари църкви „Свети Дух“, в югоизточния край и „Свети Николай“.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Неаполи

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης – Μετονομασίες
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  9. а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-05 в Wayback Machine.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
  13. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.