Недирчево (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Ἄνυδρον, Анидрон, до 1926 Νιδήρ или Νεδήρ, Нидир или Недир[1]), на турски Надър, е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.

Недирчево
Άνυδρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 35 m
Население 382 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 35 m надморска височина в Солунското поле на 27 km западно от Енидже Вардар (Яница), на 8 km севоризточно от Въртокоп (Скидра) и на 18 km източно от Воден (Едеса).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Недирчево е турско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Недирчево има 290 жители турци.[3]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Недирчево има 55 къщи славяни християни и 5 къщи цигани мюсюлмани.[4]

След Гръцко-турската война, в 1924 година в него са настанени 350 семейства тракийски гърци бежанци от село Баиркьой (Вайрио). В селото са построени църква „Свети Николай“ и параклис „Свети Харалампи“.[5] В 1928 година селото е чисто бежанско със 128 бежански семейства и 463 жители бежанци.[6] В селото са заселени и няколко влашки семейства.[2]

Жителите на селото се изселват към големите градове и в чужбина. Селото произвежда жито, тютюн, овошки и градинарски култури.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 403[2] 498[2] 500[2] 720[2] 711[2] 557[2] 488[2] 490[2] 490[2] 534 382

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  5. „Недирчево на сайта на бившия дем Мениида“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225904/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=15, посетен 21 август 2009 
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 75. (на македонска литературна норма)