Недьо Горинов

български писател, педагог и просветител

Недьо Иванов Горинов е български писател, педагог и просветител.[1]

Недьо Горинов
български писател, педагог и просветител
Роден
Починал
11 май 1964 г. (81 г.)
Учил вСофийски университет
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Семейство
СъпругаИванка Дерменджийска-Горинова

Недьо Горинов, е син на Иван Горинов, който през 1876 г. участвал в боевете за Панагюрище.[2] След Освобождението, в началото на XX век, през 1904 г. синът завършва „Славянска филология“ в Софийския университет. Дългоги години учителства като преподавател по български език в родния си град. Председател е на Народно читалище „Виделина – 1865“ в периода от 1912 до 1914 г. През 1927 г. е инициатор за издаването на вестник „Панагюрски глас“, чийто редактор е от 1927 до 1929, като негов наследник е излизащия вестник „Оборище“. Заедно със свои съмишленици организира създаването на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско“, преименуван след време като „Комитет за проучване миналото на Панагюрище“. Сътрудник е на списание „Българска реч“ и вестник „Литературен глас“[1] и известно време работи като музеен уредник в Къща музей „Райна Княгиня“.[2]

Химнът на Средно училище „Нешо Бончев“ град Панагюрище е написан по стихове на Недьо Горинов,[3] музика Огнян Спатарев (1954)

Панагюрският просветител е носител на орден Св. св. Кирил и Методий.[1]

Библиография редактиране

Авторски произведения редактиране

Редактор и преводач редактиране

Редактира съчинения на Иван Костурков, Стоян Дринов и Нешо Бончев и др.

Източници редактиране

  1. а б в Недьо Горинов // literaturensviat.com. Посетен на 28 октомври 2023.
  2. а б Недьо Горинов – на Средната гора високият връх // chat-pat-literatura.blogspot.com. Посетен на 29 октомври 2023.
  3. Връчиха наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ // oborishte.bg. Посетен на 28 октомври 2023.