Стоян Дринов

Стоян Пеев Дринов е български детски писател: прозаик (автор на разкази, приказки и др.), драматург, поет. Син на организатора и участник в Априлското въстание - Пейо Дринов, племенник на Найден и Марин Дринови.

Стоян Пеев Дринов
български поет
Роден	3 февруари 1883 г. Панагюрище, България
Починал	7 август 1922 г. София, България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение
Стоян Пеев Дринов в Общомедия

Биография

Роден е на 3 февруари 1883 г. в Панагюрище. Завършва „История“ в Софийския университет. През 1905 г. е учител в с. Баня, Пазарджишко. Работи като военен кореспондент по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От 1914 до 1919 година с прекъсвания е учител във Враца и София (III прогимназия). В последните месеци от живота си е библиотекар в Народната библиотека.

Сътрудничи на списанията „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“. Издава няколко книги — „Кукувица кука“, „Весели случки“, „Изворче“, „Верни-неразделни“, „Хорце“ и други. Редактор е на детското вестниче „Люлка“ (1921-1922).

Превежда произведения на поети от руската, сръбската и западноевропейската литература. Български композитори съчиняват песни по 30 от неговите стихотворения.

Паметна плоча на Стоян Дринов в Исторически музей Панагюрище

Градската библиотека в Панагюрище носи неговото име от 1995 година. Синът му Людмил умира едва 17-годишен, но оставя едни от най-добрите ученически поетични произведения в България.

Произведения

• „Болният учител“ (1912)
• „Кукувица кука“ (1919; пиеска)
• „Забави – дневни и вечерни в 2 тома“ (1922)
• „Весели случки“ (1925)
• „Изворче“ (1929; стихотворения)
• „Съчинения, том 1. Стихотворения за деца“ (1938)
• „Люлка“ (1957; избрани стихове, приказки и разкази за деца)
• „Верни-неразделни“ (1964; стихотворения за деца)

Външни препратки

• Кратка биография
• Стоян Дринов, Детски кът, Литернет
• Румен Спасов, „Стоян Дринов - един рицар на изящното“, в. „Аудиториум“, 14 април 2003