Нежилово (община Кратово)

село в Кратовско, Северна Македония
(пренасочване от Нежилово (Община Кратово))
Тази статия е за кратовското село. За велешкото вижте Нежилово (община Чашка).

Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Нежилово
Нежилово
— село —
42.115° с. ш. 22.2333° и. д.
Нежилово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина1464 m
Население23 души (2002)
Пощенски код1360
Нежилово в Общомедия

География

редактиране

Селото e разположено източно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Нежилова с 6 джизие ханета (домакинства).[1]

В XIX век Нежилово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Нежилово има 260 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нежилово (Nejilovo) има 280 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Личности

редактиране
Родени в Нежилово
  •   Лазар Станишков (1890 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5] или на 19 април 1925 година[6]
  •   Николчо Иванов (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[5]
  •   Петрушев, Алексов, дейци на ВМРО[7]
  •   Яне Алексов, 25-годишен, майстор, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[8]
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  5. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.