Нежилово (община Чашка)

(пренасочване от Нежилово (Община Чашка))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за велешкото село. За кратовското вижте Нежилово (община Кратово).

Нежилово (на македонска литературна норма: Нежилово) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

Нежилово
Нежилово
— село —
Панорама на Нежилово
Панорама на Нежилово
Reliefkarte Mazedonien.png
41.6° с. ш. 21.5° и. д.
Нежилово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 865 m
Население 63 души (2002)
Пощенски код 1415
МПС код VE
Нежилово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра. Църквата „Свети Стефан“ в селото е дело на Андон Китанов.[1]

ИсторияРедактиране

В XIX век Нежилово е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Селската църква „Свети Стефан“ е от 1887 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 470 жители, всички българи християни.[3].

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 30 от общо 68 къщи в селото стават сърбомански през 1895 година.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нежилово има 32 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нежилово (Nejilovo) живеят 304 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6] След Младотурската революция от 1908 година сърбоманските къщи се връщат към Българската екзархия.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Нежилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нежилово (Nežilovo) като наскоро посърбено българско село.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нежилово като българско село.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Нежилово
  •   Мане Апостолов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, тухлар, нестроева рота на 4 битолска дружина, носител на бронзов медал[10]
Починали в Нежилово

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  2. Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. а б Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296, 302.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  8. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.