Вижте пояснителната страница за други значения на Нелсън.

Нелсън (на английски: Nelson River) е река в централната част на Канада, провинция Манитоба, вливаща се в Хъдсъновия залив на Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 2575 км[1], заедно с реките Саскачеван, Саут Саскачеван и Боу ѝ отрежда 4-то място в Канада. Дължината само на река Нелсън е 644 км.

Нелсън

Карта на водосборния басейн на река Нелсън
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Манитоба)
Дължина644 km
Водосб. басейн892 300 km²
Отток2370 m³/s
Начало
Мястоезерото Уинипег
Координати53°42′00″ с. ш. 97°51′42.12″ и. д. / 53.7° с. ш. 97.8617° и. д.
Надм. височина217 m
Устие
МястоХъдсънов залив, Северен ледовит океан
Координати57°05′04.92″ с. ш. 92°30′07.92″ и. д. / 57.0847° с. ш. 92.5022° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина25 m
Нелсън в Общомедия

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Нелсън изтича от североизточния ъгъл на езерото Уинипег на 217 м н.в. и веднага навлиза в проточното езеро Плейгрин, на същата надморска височина. След като премине 30 км през него изтича от източната му част и продължава на североизток, като се разделя на множество ръкави с острови между тях. На 54° 30′ с.ш. и 97° 35′ и.д. навлиза от югоизток в езерото Крос (207 м н.в.), преминава през него в северозападна посока, изтича от езерото и след около 30 км навлиза в друго проточно езеро — Сипиуеск (183 м н.в.). След като изтече от североизточния му ъгъл река Нелсън продължава на североизток и на 56°02′22″ с. ш. 96°32′14″ з. д. / 56.039444° с. ш. 96.537222° з. д. достига до първата (Келси, височина 17 м) от четирите язовирни стени построени по течението ѝ. След това завива на изток, навлиза в езерото Сплит (167 м н.в.), преминава през него и навлиза в следващото езеро (язовир) Стивънс (140 м н.в.). Тук на 56°23′01″ с. ш. 94°38′07″ з. д. / 56.383611° с. ш. 94.635278° з. д. при град Гилам е построена втора преградна стена (Кетъл, височина 30 м). След изтичането си от язовира Стивънс Нелсън отново се насочва на североизток, преминава през третата язовирна стена (Лонг Спърс, височина 26 м) и при град Сънданс преодолява и последната, четвърта язовирна стена (Лаймстоун, височина 28 м), на 56°30′28″ с. ш. 94°06′34″ з. д. / 56.507778° с. ш. 94.109444° з. д.. От там до устието си (последните 100 км) реката тече бавно и в този си участък е плавателна. Влива се чрез дълъг (25 км) и широк (9,7 км) естуар в Хъдсъновия залив.

Водосборен басейн, притоци редактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 892 300 km2, от които в Канада са 712 300 km2, а в САЩ 180 000 km2[1]. Огромният водосборен басейн на Нелсън обхваща части от четири канадски провинции — Албърта (около 30% от площта на провинцията), Саскачеван (около 40%), Манитоба (около 50%) и Онтарио (югозападната част) и четири американски щата — Минесота (северната и северозападна част), Северна Дакота (източната част), малка част от североизточния ъгъл на Южна Дакота и съвсем малък участък от най-северозападната част на щата Монтана.

Водосборният басейн на Нелсън граничи с други 8 водосборни басейна:

на север – с водосборния басейн на река Чърчил, вливаща се в Хъдсъновия залив;
на северозапад – с водосборния басейн на река Атабаска, от системата на река Маккензи;
на запад – с водосборния басейн на река Колумбия, вливаща се в Тихия океан;
на юг – с водосборния басейн на река Мисисипи, вливаща се в Мексиканския залив;
на югоизток – с водосборния басейн на река Сейнт Лорънс, вливаща се в Атлантическия океан;
на изток – с водосборните басейни на реките Олбани, Северн и Хейс, вливащи се в Хъдсъновия залив;

В река Нелсън се вливат 3 по-значителни притока: два големи – леви (Грас и Бърнтуд) и един по-малък – десен (Гунисао). Горното течение на река Бърнтуд е съединено чрез канал с река Чърчил, от която се прехвърля вода в Нелсън за повишаване производството на електроенергия.

Хидроложки показатели редактиране

Многогодишният среден дебит в устието на реката е 2370 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май и юни, а минималния – февруари-март. Дъждовно-снегово подхранване. От ноември до май реката замръзва. Плавателна на 100 км от устието.

Селища, икономическо значение редактиране

По течението на реката има само 5 малки населени места:

  • Норуей Хаус (на брега на езерото Плейгрин)
  • Крос Лейк (на малък остров в езерото Крос)
  • Келси (при първата язовирна стена)
  • Сплит Лейк (на северния бряг на езерото Сплит)
  • Гилам (на югоизточния бряг на езерото Стивънс)
  • Сънданс (при последната-четвърта язовирна стена)

На четирите язовирни стени са построени общо 13 ВЕЦ-а, като най-голямата от тях (211 MW) е при Келси, която снабдява с електроенергия никеловия комбинат в близкия град Томпсън.

Откриване и изследване на реката редактиране

Устието на река Нелсън е открито през есента на 1612 г. от английския полярен изследовател сър Томас Батън, който кръщава новооткритата река в чест на своя щурман Джеймс Нелсън, починал по време на зимуването на експедицията в устието на реката[2].

През 1688 г. в устието на Нелсън компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, построява търговско селище (фактория) Форт Нелсън (сега не съществува), което става изходен пункт за множество търговски агенти на компанията навлизащи във вътрешността на Канада[2].

Към началото на 1690-те години цялото течение на реката е вече открито и първично изследвано от търговските агенти на компанията.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-30.
  2. а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 138 и 191.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nelson River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​