Отваря главното меню

Нестяжение

форма на аскетизъм и християнска добродетел

Нестяжението е форма на аскетизъм и християнска добродетел, която се изразява в отричане от алчността, разкоша, и от желанието за придобиване на материални блага. Вътрешно, нестяжението означава да нямаш пристрастие към никакви земни блага, а равнодушно отношение както към загубата, така и към придобиването им. Външно, то се заключава в отказ от имущество, освен от най-необходимите и насъщни вещи.[1]

В морално и в психологично отношение, нестяжението е по-висша ценност от щедростта. Тя се състои в споделяне на придобитите богатства, докато нестяжението предполага принципно отричане от притежаване и натрупване на собственост.

През втората половина на 4 век, в политическия живот се чувствала тягостна неопределеност, а в църковния продължавало господството на арианите. Тогава много християни предпочели да оставят света, за да намерят успокоение в пустинята. Планините около Антиохия се изпълнили с отшелници и от тях се съставила цяла община. Поради обета за нестяжание, у тях всичко било общо, както в апостолските времена,така че не им били известни думите „мое“ и „твое“.[2]

При пострижението на православните монаси в схима, те задължително дават обети за нестяжение, послушание и целомъдрие (безбрачие).[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Подвижничество. Част V. Подвиг на нестяжателност. // Официален сайт на Българската православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 13-08-2019.
  2. Творения на Свети Йоан Златоуст. Том 1. Превод от руски език по изданието на Санкт-Петербургската Духовна Академия. Света гора, Атон, Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, 1898.
  3. Атонски беседи. Отговори на атонския старец Иосиф Ватопедски на въпроси на поклоници (pdf). // Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”. с. 50. Посетен на 10-08-2019.