Лукойл Нефтохим Бургас
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е българско предприятие за производство на нефтопродукти със седалище в Бургас и производствена база в Камено, част от руската група „Лукойл“.
| Лукойл Нефтохим Бургас | |
 | |
| Тип | Акционерно дружество |
|---|---|
| Индустрия | производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф |
| Основаване | 30 декември 1963 г. |
| Седалище | Бургас, България |
| Годишни приходи | 2,083 млрд. лв. (2022 г.)[1] |
| Чиста печалба | 129,596 млн. лв. (2022 г.)[1] |
| Общо активи | 3,438 млрд. лв. (2022 г.)[1] |
| Собственик | Лукойл |
| Уебсайт | neftochim.lukoil.com |
 Местоположение в Бургас | |
Към 2022 година „Лукойл Нефтохим Бургас“ има обем на продажбите от 2,08 милиарда лева и по този показател е най-голямото предприятие в област Бургас и на 20-о място в страната.[2]
Заводът има собствена топлоелектрическа централа (ТЕЦ), която изгаря мазут и други странични продукти от неговата работа, като покрива част от консумацията му на електроенергия. С инсталирана мощност от 257 MW това е най-големият заводски ТЕЦ и седмият по големина ТЕЦ в България.[3][4]
История
редактиранеНачало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт. На 30 декември 1963 г. официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП и министър-председател Тодор Живков.
На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за бензол и полиетилен-високо налягане.
През 1966 г. започва строителството на производствените звена:
- „Ксилоли“;
- „Етиленов окис и етиленгликоли“;
- Завод за полиакрилнитрилни влакна, включващ:
- инсталация за акрилонитрил;
- инсталации за комономер, полимеризация, филатура, пилотна инсталация;
- сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия.
През февруари 1969 г. започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хиляди тона на година. През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. През 1969 г. започва изграждане на продуктопровод Бургас – София, достигнал само до Ихтиман.
Политическите промени в страната, настъпили след 10 ноември 1989 г. дават голямо отражение върху икономиката на страната, в това число и върху Нефтохимическия комбинат – Бургас. Спират се някои остарели производствени мощности:
- през 1991 г. са спрени инсталациите за натриев сулфид, нормални парафини (без ХО-4), етилендиамин, октанол-бутанол, ПЕНН, олеумна отчиска;
- през 1992 г. е спряна инсталация „АД-1“;
- през 1998 г. е спряна инсталация „Ацеталдехид“;
„Нефтохим“ е приватизиран на 12 октомври 1999 г. от правителството на Иван Костов (1997 – 2001 г.), когато руската корпоративна група „Лукойл“ купува 58 % от акциите на дружеството срещу 101 млн. щатски долара. В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“[5]. През 2005 г. „Лукойл“ изкупува дялове на миноритарни акционери и към април контролира 93 % от дружеството чрез дъщерната си компания „Лукойл Юръп Холдингс“.[6] Дружеството се контролира от „Лукойл България“ (София).
Продукти
редактиранеСлед приватизацията на Нефтохим през 1999 година са направени значителни инвестиции в модернизирането на производството. От 23 май 2000 година комбинатът произвежда сам цялата електроенергия, която използва. От 2002 година се произвеждат само безоловни бензини и дизелово гориво с намалено съдържание на сяра, което е осъществено преди предвидения от правителството срок (2004 година). От началото на 2009 година произвежданите течни горива са приведени в съответствие с европейския стандарт Евро-5.[5]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в portal.registryagency.bg
- ↑ https://finansi.bg/lukojl-neftohim-burgas
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 466 – 468.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2023-01-21. Посетен на 2023-01-21.
- ↑ а б Лукойл Нефтохим Бургас // Лукойл България. Архивиран от оригинала на 2010-03-22. Посетен на 11 септември 2009.
- ↑ LUKOIL to buy 6.75% of shares of Burgas refinery from minority shareholders // LUKOIL, 2005. Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 11 септември 2009.