Ихтиман

град в България

Ихтима̀н е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 13 578 души по настоящ адрес и 14 367 души по постоянен адрес.[2]

Ихтиман
Централната част на Ихтиман
Централната част на Ихтиман
Общи данни
Население13 567 души[1] (15 декември 2023 г.)
149 души/km²
Землище90,89 km²
Надм. височина658 m
Пощ. код2050
Тел. код0724
МПС кодСО
ЕКАТТЕ32901
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул.”Цар Освободител” 123
тел.: 0724/ 23 81, 23 43
факс: 0724/ 25 50
Уебсайтwww.ihtiman-obshtina.com
Ихтиман в Общомедия

География редактиране

Местоположение редактиране

Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина, която е заградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, ридът Белица), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.

Покрай града минават автомагистрала „Тракия“ и железопътната линия София – Пловдив – Свиленград. Град Ихтиман е на 54 km от столицата София и на 90 km от град Пловдив (по магистралата).

История редактиране

 
Крепост Траянови врата

Преди сегашното си име градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo – „гъсто набутвам“, „населвам“, също и stipator (мн. ч.) – „каравана“, „охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Става и византийска, и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянова врата.

След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до съвременното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди, разказващи, че при завземането турският паша, виждайки гъстата мъгла над котловината, възкликва „Их туман“, което трябвало да значи „Брей, че мъгла“. В сегашния турски език мъгла е pus или sis. Има няколко възможности за името:

  • бълг.: от народното име за ПетльовденИхтим, Ихтима, който също е и празникът за почитане на патриарх Евтимий (Евтим → Ивтим → Ихтим → Ихтима);
  • тур.: ihtimam – „усилие“, „грижа“ (положени при превзаменето на града); възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман;
  • тур.: ihamanih+aman (их-аман) – естественото възклицание на всеки, преминаващ през града, поради гъстата мъгла и калта, като името би могло да се е развило до съкратената си форма днес;
  • рус.: их туман – превежда се като „Ех, че мъгла“;
  • тур.: според Евлия Челеби името му идва от двете думи ахид и еман, защото Лала Шахин Паша без война е взел това градче.[източник? (Поискан преди 64 дни)]

По данни на османски данъчен регистър от 1515 г., който съдържа описи на град Пловдив и селата около него с имотите и населението им, съхраняван понастоящем в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул под сигнатура BOA TD 77, с фотокопие в ОО на НБКМ – София, може да се проследи миграцията на хора от града в посока към Пловдивско.

Под описа на село Кочево (Пловдивско), споменато под името Кочач, към поименния списък на жителите на селото е отбелязан и някой си „Мустафа, син на Ихтиманлъ“ (т.е. на Ихтиманлията), което е пряко указание за съществуването на населено място с име Ихтиман в първата половина на XVI в., а също и на това, че в него са живели както християни, така и мюсюлмани:

BOA TD 77 – Mufassal defteri Filibe, p. 712 – 713 (означения на съкращенията: BOA – Basbakanlik Osmanli Arsivi, TD – Tapu Tahrir Defterleri).

Документът не е обнародван и публикуван. Превод от оригинала на частта за село Кочево, Пловдивско – гл. ас. д-р Дамян Борисов от катедра „История“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ – град Пловдив. Личен архив на Любомир Василев – село Кочево, Пловдивско.

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.[3]

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

  • 1887 – 3462 души
  • 1910 – 5401 души
Година на
преброяване
Численост
18873462
19105401
19345687
19466526
19569063
196510 317
197511 469
198512 989
199212 926
200113 593
201113 059
202113 658

Политика редактиране

Общински кметове редактиране

Калоян Илиев

Общински съвет редактиране

На последните местни избори като първа политическа сила се наложи ПП „ГЕРБ“, следвана от „Коалиция за България“ и ПД „Евророма“. Десните политически сили СДС и ДСБ имат двама представители в общинския съвет.

Побратимени градове редактиране

Икономика редактиране

В града има много ниска заетост, понеже повечето предприятия в града са закрити и в повечето случаи разрушени или разграбени.

По времето на социализма в околността на града бяха построени:

– завод за електроди – беше собственост на ЕСАБ, световен лидер в областта на технологиите за заваряване и рязане. В края на 2012 г. заводът бе закрит, въпреки че работеше на печалба, а оборудването – изнесено, което остави без работа над 150 души. Група специалисти и бизнесмен от града работят за възстановяване на завода.

– чугунолеярен комбинат, днес „Чугунолеене“ АД[6], който стана известен с неплащането на заплати в края на 2011 г.

Тези заводи представляваха основният поминък на населението на общината към края на ХХ век.

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман.

В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на родопски одеяла, няколко сладкарски цеха (Триади, „Жана Динкова“), цех за производство на козметика (марките „Билка и баба знае“ и „Красная линия“), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки „Вуйчо Ваньо“) и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

Ж. п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

Култура редактиране

В град Ихтиман функционира Народно читалище „Слънце – 1879“, основано в 1879 година.

Музеи редактиране

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обикновено в събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник, и на екскурзовод.

Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия – реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица „Св. Патриарх Евтимий“, в близост до автогарата и сградата на РУ на МВР.

Религии редактиране

Традиционно жителите на Ихтиман са източноправославни християни, циганите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa. Няколко семейства изповядват протестантство и католицизъм.

Редовни събития редактиране

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман. Обикновено е два дена. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота) в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечер се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и на младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00 – 13.00 ч.).

От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха Ъпсурт, хор „Йоан Кукузел“, балетът на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

Кухня редактиране

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Спорт редактиране

Волейболният отбор на града, ВК Ботев (Ихтиман), е редовен участник във Висшата лига, второто ниво на българската национална волейболна лига за мъже.

Други редактиране

 
Изглед към града от голф игрището

Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага и възможности за игра на тенис, волейбол, футбол и конна езда. Местна забележителност е самолет вграден в луксозно заведение.

Личности редактиране

 
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Петър Раковски от Ихтиман

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ihtiman Hook.
  4. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  5. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
  6. — през 2002 г. в „Чугунолеене“ АД са монтирани две автоматични поточни линии на немската фирма „Кюнкел Вагнер“, с което значително се повиши качеството на произвежданата продукция; заводът изнася продукция за Италия, Дания, Холандия, Германия, Франция, Англия и др.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  8. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 43.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 593.

Външни препратки редактиране