Ниагара (на английски: Niagara River) е река в Северна Америка. Протича между езерата Ери и Онтарио. Формира част от границата между провинция Онтарио в Канада (на запад) и щатът Ню Йорк в САЩ (на изток). Има различни теории относно произходът на името на реката.

Ниагара
American Falls and Goat Island in winter from Skylon Tower.jpg
Общи сведения
Местоположение Северна Америка
Дължина 58 km
Водосб. басейн 684 000 km²
Отток 5,796 m³/s
Начало
Място езеро Ери
Координати 43°04′40.8″ с. ш. 79°04′37.2″ з. д. / 43.078° с. ш. 79.077° з. д.
Устие
Място езеро Онтарио
Ниагара в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ниагара.

Реката, която понякога е описвана като проток, има дължина от 58 километра (36 мили). По нейното течение се намира Ниагарският водопад. В днешно време отклоняването на реката за производство на електроенергия значително е намалило скоростта на ерозия. Електроцентрали по реката включват Електроцентрали Сър Адам Бек (построени 1922 и 1954) от канадаската страна, и Електроцентрала Роберт Моузес (1961 г.). Заедно те произвеждат 4.4 гигавати електричество.

По протежението на реката има два големи и множество малки острови.

ИсторияРедактиране

Ниагарската река и Ниагарските водопади са били познати извън Северна Америка от края на 17-и век когато Луис Хенепин, френски изследовател, ги вижда. Той пише за своите пътувания в Ново откритие на голяма страна в Америка (1698).

Ниагарската река е мястото, от което има най-ранни данни за релсов път в Америка. Представлявал е наклонена дървена трамвайна линия. Построен през 1764 г. от Джон Монтресор, британски военен инженер. Натоварени колички са били теглени с въже по дървени релси. Релсовият път е служел за облекчаването на преноса на стоки.

По река Ниагара са се водили няколко битки.

Преди Гражданската война, реката е била важен път към свободата за много афроамериканци, които бягайки от робството през подземната железница, пресичали реката за да стигнат Канада и свободата. Монумент на брега на реката в град Леуистаун възпоменава куража на бягащите роби и на местните доброволци, които са им помагали да преминат тайно през реката.