Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Равно нивище.

Нивище или Нивища (на македонска литературна норма: Нивиште; на албански: Nivishti, Нивищи) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.

Нивище
Нивиште
— село —
41.7306° с. ш. 20.5914° и. д.
Нивище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1353 m
Население7 души (2002)
Пощенски код1256
Нивище в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горна Река в подножието на Кораб.

В XIX век Нивище е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нивища (Nivichta) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 38 албанци мюсюлмани и 63 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нивища има 170 жители арнаути християни и 180 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нивица е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 51 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нивища има 16 сръбски къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Нивища (Nivizcha) се състои от 92 албанци.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нивища има 58 албански патриаршистки къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители албанци.[7]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 7
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Нивище
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 февруари 2021