Никанор (сатрап)

Никанор (на старогръцки: Νικάνωρ Nikanōr, Nikanor, Nicanor, † 310 г. пр. Хр.) е македонски офицер и сатрап по време на диадохските войни през края на IV век пр. Хр.

Никанор
Роден
Починал
Семейство
Деца Балакрос

На конференцията в Трипарадис през 321 г. пр. Хр. той получава сатрапия Кападокия. Той помага на диадох Антигон I Монофталм, който контролира съседните провинции. През 318 – 316 г. пр. Хр. той участва в похода на Антигон против Евмен и го придружава вероятно също до Вавилон. От Антигон той е направен за негов стратег на „източните сатрапии“, или на военен главен командир на всички провинции източно от Ефрат. Неговата главна квартира е мидийския град Екбатана.

Когато Селевк I Никатор, който бил изгонен от Антигон от Вавилон, през 311 г. пр. Хр. се връща там обратно, Никанор заедно с Евагор тръгва против него. Двете войски се срещат на Тигър. Стига се до битка. Евагор пада убит и войската му преминава на страната на Селевк. Никанор прави опит да избяга. Той е преследван от Селевк до Мидия и победен. Никанор умира вероятно в боевете, неговите територии се поемат от противника му Селевк.

Според Валдемар Хекел, Никанор е син на сатрап Балакрос († 324 г. пр. Хр.) и Фила († 287 г. пр. Хр.), най-възрастната дъщеря на македонския пълководец Антипатър († 319 г. пр. Хр.), и брат на генерал Филип. Според А. Б. Босуорт, той е син на адмирал Никанор (екзекутиран 317 г. пр. Хр.) и Фила.

Вероятно Никанор е идентичен с Никанор от Стагира, който служи при Александър Велики.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • A. B. Bosworth, A New Macedonian Prince. In: The Classical Quarterly. New Series. Band 44, 1994, S. 57 – 65.
  • Waldemar Hecke,: Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford u.a. 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 177.
  • Waldemar Heckel, Nicanor Son of Balacrus. In: Greek, Roman, and Byzantine Studies. Band 47, 2007, S. 401 – 412.

Външни препраткиРедактиране