Никифор Карантин

византийски военачаник

Никифор Карантин, срещан и като Карандин[1][2] (на гръцки: Νικηφόρος ὁ Καραντηνός), е византийски военачалник от XI век, сражавал се срещу българите на Балканите и срещу норманите в Италия. За него пише Йоан Скилица.[3]

Никифор Карантин
византийски военачаник
Роден
Починал

Никифор Карантин е син на антиохийския дука Константин Карантин и родственик на император Роман II Аргир.[4] За първи път за него споменава Йоан Скилица, който го посочва като стратега на Навплио, който през 1032 г. отблъснал с помощта на флота на Рагуса едно нападение на арабски пирати над Киркира[5]. На следващата година Карантин трябвало да се справи с голямо сарацинско нашествие от Африка, което опустошило островите и крайбрежието. Карантина успял да влезе в сражение със сарацините и да ги обърне в бягство, но пленил много от тях и ги изпратил оковани на императора в столицата. [6] Въпреки това според някои мнения е по-вероятно Никифор Карантина да е бил стратег на Навпакт, който се намира на Адриатическо море, където са извършвани арабските набези.[7] Навпакт през първата половина на XI век е център на стратегия, част от тема Никополис, но управлението на такава стратегия не подхождало на човек с висок ранг на патрикий, с какъвто Никифор се споменава по това време. Ето защо според руския учен Александър Мохов, най-вероятно Никифор Карантин е назначен на такава дребна длъжност като наказание за съучастие в заговор срещу императора, като се допуска възможността той да е неназованият по име в някои източници син на дука, арестуван през 1030 г. за участие в заговора срещу император Роман Аргир, разкрит по време на похода на Аргир срещу арабите в Сирия през лятото на същата година.[4]

Роман III Аргир приема пленените сарацини, изпратени му от Никифор Карантин. Миниатюра от Мадридския препис на Йоан Скилица.

Освен срещу сарацините Карантин се бие срещу българите и за успехите си по-късно е назначен за дук на Скопие.

През 1070 година Никифор Карантин се бие срещу норманите, става стратег на Бриндизи. През 1072 г. той се опитва да потуши въстанието на Константин Бодин.

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Павлов, 2005, LiterNet
  2. Тъпкова-Заимова, Димитрив & Павлов 2013
  3. Йоан Скилица
  4. а б Мохов, 2000, с. 180
  5. John Skylitzes, 2010, A Synopsys..., с. 364, в Google books
  6. John Skylitzes, 2010, A Synopsys..., с. 365, в Google books
  7. John Skylitzes, 2010, A Synopsys..., с. 364, в Google books, no. 57