Отваря главното меню

Константѝн Бо̀дин/Бъдин (Петър III) е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил (Михайло) от династията Воиславлевичи. Той е потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и св.цар Иван Владимир което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви за цар на българите под името Петър, в чест на светия цар Петър I Български.

Петър III
цар на България (1072), крал на Зета
Konstantin Bodin.jpg
Лични данни
Управление 1072
Роден
11 век
Починал
след 1100
Погребан в двора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище)
Предшественик Петър Делян
Наследник Петър IV
Семейство
Династия Воиславлевичи
Баща Михаил, княз на Зета
Петър III в Общомедия

Въстанието е подготвено от първенците на Скопие начело с кавханския потомък Георги Войтех. Константин Бодин и войските му са поканени като наследници на Самуил от въстаниците. Бодин тръгва заедно с воеводата Петрило, което кара някои изследователи да се съмняват, че той не е бил напълно независим владетел.[1] Воеводата Петрило се спуска надолу към Костур,[2]. Според добавката на Михаил Деволски българите първо овладели Охрид (той все още не бил укрепен, след като Василий II разрушил неговите укрепления) и след него Девол[3] През това време Бодин (Бъдин) тръгва в настъпление към Ниш и го превзема, разполагайки се в него „като цар“.[1] Атаката на Петрило е разбита пред крепостта Костур , скоро след това Георги Войтех, предава Скопие на ромеите. Бодин бърза да се върне от север, за да си върне престолнината (Скопие). Съществува версии, че Войтех се е разкаял за действията си и предлага, на Бъдин, да му предаде ключовете за Скопие, преди да са дошли ромеите, но Михаил Саронит узнава за сделката, и успява да изненада Петър III с голяма войска[4]. В последвалата битка Констатин Бодин е пленен в сражението от византийците,.Константин Бодин, или „българският цар Петър“ бил пратен в Константинопол и, окован, бил затворен в манастира „Св. св. Сергий и Вакх[5], а а малко по-късно бил отведен в Антиохия [6]

Съдбата на Георги Войтех била още по-тъжна: по пътя за византийската столица той бил измъчван, не издържал на болките и починал, преди да стигне до Константинопол[7]

След смъртта на баща си Михаил Войслав през 1081 г., той наследява зетския престол с първата сръбска кралска титла в префектура Илирик – на кралство Зета, като управлява поне до 1101 г. Династичните му претенции от Фортуна, повече не го свързват с България, но начело на Византия са вече Комнините, а императрица е Ирина Дукина от Аароновия клон на Комитопулите.

Извън сферата на българските интереси интерес будят действията на Констанин Бодин спрямо Дубровнишката архиепископия – противно на политиката на баща си, той се стреми да я направи част от кралство Дукля[1]

ГенеалогияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Христо Матанов; Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма 2002, 237 с.
  2. История на България 7 – 14 век, Божилов и Гюзелев – 4 дял, „България под византийска власт“ – цит. Cedrenus, p. 717.
  3. В. Prokić. Die Zusätze, S. 50; ГИБИ, VI, с. 335; E. Τσολάκης, s. 164.
  4. Гюзелев, Божилов – история на България 7-14 в. дял 4 – България под византийска власт – цит. Cedrenus, p. 718. За Паун – Пауни: ВИИНJ, VI. с. 386, бел. 99 (Б. Ферянчич – С. Чиркович
  5. Janin. Les églises et les monastères, I, 451–454.
  6. Гюзелев Божилов; История на България том . дял 4 – „България под византийска власт“ – Cedrenus, 718–719. По-късно Бодин бил освободен от венецианци, наети от неговия баща (Историjа, 1, с. 191), когото наследил в края на XI в. (около 1081/82-1101? — Дж. Файн)
  7. Cedrenus, p. 719., цит. в История на България том I – Ив. Божилов, В. Гюзелев
  8. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski