Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил II.

Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е. Пелтека, (гръцки: Μιχαήλ Β' Τραυλός/Ψηλλος, латински: Psellus) е ромейски (византийски) василевс (император) от 25 декември 820 г. до 2 октомври 829 г.; основава Аморийската династия.

Михаил II
византийски император
Michael II and Theophilos solidus.jpg
Император Михаил II и синът му Теофил
Лични данни
Управление 820829
Роден
770 г.
Починал
2 октомври 829 г. (59 г.)
Наследник Теофил
Семейство
Династия Аморийска династия
Бракове Текла
Ефросина
Михаил II в Общомедия

Потомък на покръстени юдеи от град Аморион, Фригия, Михаил е популярен военачалник, но бива заподозрян в заговор (края на 820 г.) и е арестуван по заповед на император Лъв V Арменец. Малко след това поддръжниците на Михаил го измъкват от тъмницата и по време на коледната литургия в Света София те издебват и убиват Лъв Арменец. Бившият затворник бива назабавно коронясан за император, като в бързината дори забравят да свалят оковите му.

Съдържание

Бунт на Тома СлавянинаРедактиране

Най-значителното събитие по времето на Михаил II, е бунтът на Тома Славянина – военачалник, който се обявява за император в Мала Азия (към началото на 821 г.) и тръгва към Константинопол за да узурпира трона. Тома твърди че той е „по чудо спасил се“ от ослепяване Константин VI, син на императрица Ирина, обещава намаляне на данъците и връщане на иконите. Въстанието бързо привлича голяма маса селяни, недоволни от своеволията на аристократите. Много градове се превзети без бой, а в края на 821 г. Тома се прехвърля в европейските владения на империята, където го подкрепят славяните. От азиатските теми верност към император Михаил запазват само Опсикий и Армениак. Узурпаторът успява да прехвърли войски в Мала Азия, където също получава подкрепа и дори води преговори за съюз с арабите като законен император.

През декември 821 г., подкрепен от войската в Тракия, Тома Славянина обсажда Константинопол. Блокираният в столицата Михаил II почти няма шансове да излезе победител, въпреки успеха на флотата му срещу тази на претендента. Обсадата обаче не се развива по неговите планове и се проточва повече от година. Решаваща обаче в случая е намесата на българския хан Омуртаг, който изпраща свои войски срещу армията на Тома Славянина пред стените на Константинопол (края на 822 – началото на 823 г.). Бунтовниците са принудени да се бият срещу българите, губят доста хора и така обсадата се проваля.

 
Хан Омуртаг побеждава Тома Славянина (миниатюра в хрониката на Скилица)

През 823 г. поради неуспехите и появилият се глад много от поддръжниците на Тома Славянина дезертират и минават на страната на Михаил II. Бунтовниците претърпяват поражения и са притиснати в Аркадиопол. Накрая обсадените жители на града предават Тома на императора. Въстанието е потушено окончателно в началото на 824 година. След залавянето му Тома Славянина е публично изтезаван на Хиподрума. Михаил заповядва да му отрежат ръцете и краката, да го вържат на магаре и да го оставят за присмех на столичната тълпа, преди да бъде обезглавен.

УправлениеРедактиране

Когато около 824 г. умира първата жена на Михаил, Текла, той се жени втори път, но този брак предизвиква скандал сред поданиците, доколкото избора на императора е монахиня – Ефросина, дъщерята на император Константин VI. По този начин, сродявайки се с потомците на предишната Сирийска династия, Михаил цели да прибави легитимност на собственото си управление и да се избегнат евентуални бъдещи бунтове на самозванци, представящи се за покойния Константин VІ.

Военно-политическо положениеРедактиране

 
Монетно изображение на Михаил II Балба и синът му Теофил

Империята поддържа мирна политика по отношение на България. На източната граница също цари спокойствие, но имперските войски са сериозно отслабени от вътрешните размирици и трудно съумяват да отразяват арабските нападения по море. През 824 г. Крит е атакуван от флота на мюсюлмански пирати-изгнанници, избягали от Андалусия след провален бунт. Островът е завзет от арабите (ок. 827 – 8 г.), които основават независим Критски емират, съществувал чак до 960 г., периодично създавайки проблеми с набезите си по Егейското крайбрежие на империята.

Значителен проблем е бунтът на ромейския флот в Сицилия (826 – 7 г.), вдигнат от изпадналият в немилост адмирал Еуфемий, комуто бил отрязан носа като наказание за сватбата му с монахиня (по примера на Михаил II). Метежниците скоро владеят целия остров, а Еуфемий се обявява за император. Очаквайки военен удар от Константинопол, той повиква на помощ арабите-Аглабиди от Ифрикия (т.е. Северна Африка, дн. Тунис). Поканата е добре дошла за мюсюлманските завоеватели, които трайно стъпват в Сицилия и в следващите няколко десетилетия ще продължат да изтласкват имперските сили от острова до пълното му окупиране. Въпреки че в следващата година бунтът стихва поради убийството на узурпатора, арабската армия и флот обсаждат Сиракуза (827 – 8). Избухналата епидемия и пристигането на ромейските подкрепления карат арабите да вдигнат обсадата. В 829 г. те са временно прогонени.

 
Патриарх Никифор изпраща послание до император Михаил II за почитане на иконите.

Иконоборска политика и опозицияРедактиране

Михаил II е привърженик на иконоборците и нарежда да се арестуват проповедниците почитащи иконите, макар че не предприема масови гонения и връща от заточение някои видни иконопоклонници – Теодор Студит и Никифор I Константинополски. Непопулярен сред ортодоксалното духовенство, аристократите го възприемат като необразован селянин, а заради неговия говорен дефект е осмиван простолюдието. Но обективно погледнато, Михаил II е способен държавник, който успява да стабилизира положението на Византийската империя. Михаил II умира на 2 октомври 829 г. от бъбречно заболяване. Престола заема Теофил, негов син от първия му брак, който от 821 г. е съуправител с баща си.

Външни препраткиРедактиране

  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780 – 842. Stanford 1988
  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680 – 850. A History. Cambridge University Press, Cambridge, 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.
Лъв V Арменец Византийски император (820 – 829) Теофил