Михаил II (Византийска империя)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил II.

Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е. Пелтека (на гръцки: Μιχαήλ Β' Τραυλός/Ψηλλος, на латински: Psellus), е ромейски (византийски) василевс (император) от 25 декември 820 до 2 октомври 829 г.; основава Аморийската династия.

Михаил II
Μιχαήλ Β' ο Τραυλός
византийски император
Монетно изображение на имп. Михаил II
Роден
770 г.
Починал
2 октомври 829 г. (59 г.)
Религияправославие
Управление
Период820829
ПредшественикЛъв V Арменец
НаследникТеофил
Семейство
РодАморийска династия
СъпругаТекла
Ефросина
ДецаТеофил
Михаил II в Общомедия

Произход и възкачване

редактиране

Потомък на покръстени юдеи от град Аморион, Фригия, Михаил е популярен военачалник, но бива заподозрян в заговор (края на 820 г.) и е арестуван по заповед на император Лъв V Арменец. Малко след това поддръжниците на Михаил го измъкват от тъмницата и по време на коледната литургия в Света София те издебват и убиват Лъв Арменец. Бившият затворник бива назабавно коронясан за император, като в бързината дори забравят да свалят оковите му.

Управление

редактиране

Бунт на Тома Славянина

редактиране

Най-значителното събитие по времето на Михаил II е бунтът на Тома Славянина – военачалник, който се обявява за император в Мала Азия (към началото на 821 г.) и тръгва към Константинопол, за да узурпира трона. Тома твърди, че той е „по чудо спасил се“ от ослепяване Константин VI, син на императрица Ирина, обещава намаляване на данъците и връщане на иконите. Въстанието бързо привлича голяма маса селяни, недоволни от своеволията на аристократите. Много градове се превзети без бой, а в края на 821 г. Тома се прехвърля в европейските владения на империята, където го подкрепят славяните. От азиатските теми вярност към император Михаил запазват само Опсикий и Армениак. Узурпаторът успява да прехвърли войски в Мала Азия, където също получава подкрепа и дори води преговори за съюз с арабите като законен император.

През декември 821 г., подкрепен от войската в Тракия, Тома Славянина обсажда Константинопол. Блокираният в столицата Михаил II почти няма шансове да излезе победител, въпреки успеха на флотата му срещу тази на претендента. Обсадата обаче не се развива по неговите планове и се проточва повече от година. Решаваща обаче в случая е намесата на българския хан Омуртаг, който изпраща свои войски срещу армията на Тома Славянина пред стените на Константинопол (края на 822 – началото на 823 г.). Бунтовниците са принудени да се бият срещу българите, губят доста хора и така обсадата се проваля.

 
Хан Омуртаг побеждава Тома Славянина (миниатюра в хрониката на Скилица)


През 823 г. поради неуспехите и появилият се глад много от поддръжниците на Тома Славянина дезертират и минават на страната на Михаил II. Бунтовниците претърпяват поражения и са притиснати в Аркадиопол. Накрая обсадените жители на града предават Тома на императора. Въстанието е потушено окончателно в началото на 824 година. След залавянето му Тома Славянина е публично изтезаван на Хиподрума. Михаил заповядва да му отрежат ръцете и краката, да го вържат на магаре и да го оставят за присмех на столичната тълпа, преди да бъде обезглавен.

Брак с монахинята Ефросина

редактиране

Когато около 824 г. умира първата жена на Михаил, Текла, той се жени втори път, но този брак предизвиква скандал сред поданиците, доколкото избора на императора е монахиня – Ефросина, дъщерята на император Константин VI. По този начин, сродявайки се с потомците на предишната Сирийска династия, Михаил цели да прибави легитимност на собственото си управление и да се избегнат евентуални бъдещи бунтове на самозванци, представящи се за покойния Константин VІ.

Военно-политическо положение

редактиране

Империята поддържа мирна политика по отношение на България. На източната граница също цари спокойствие, но имперските войски са сериозно отслабени от вътрешните размирици и трудно съумяват да отразяват арабските нападения по море. През 824 г. Крит е атакуван от флота на мюсюлмански пирати-изгнаници, избягали от Андалусия след провален бунт. Островът е завзет от арабите (ок. 827 – 8 г.), които основават независим Критски емират, съществувал чак до 960 г., периодично създавайки проблеми с набезите си по Егейското крайбрежие на империята.

Значителен проблем е бунтът на ромейския флот в Сицилия (826 – 7 г.), вдигнат от изпадналия в немилост адмирал Еуфемий, комуто бил отрязан носа като наказание за сватбата му с монахиня (по примера на Михаил II). Метежниците скоро владеят целия остров, а Еуфемий се обявява за император. Очаквайки военен удар от Константинопол, той повиква на помощ арабите-Аглабиди от Ифрикия (т.е. Северна Африка, дн. Тунис). Поканата е добре дошла за мюсюлманските завоеватели, които трайно стъпват в Сицилия и в следващите няколко десетилетия ще продължат да изтласкват имперските сили от острова до пълното му окупиране. Въпреки че в следващата година бунтът стихва поради убийството на узурпатора, арабската армия и флот обсаждат Сиракуза (827 – 8). Избухналата епидемия и пристигането на ромейските подкрепления карат арабите да вдигнат обсадата. В 829 г. те са временно прогонени.

Иконоборска политика и опозиция

редактиране

Михаил II е привърженик на иконоборците и нарежда да се арестуват проповедниците почитащи иконите, макар че не предприема масови гонения и връща от заточение някои видни иконопоклонници – Теодор Студит и Никифор I Константинополски. Непопулярен сред ортодоксалното духовенство, аристократите го възприемат като необразован селянин, а заради неговия говорен дефект е осмиван от простолюдието. Но обективно погледнато, Михаил II е способен държавник, който успява да стабилизира положението на Византийската империя.


 
Патриарх Никифор изпраща послание до император Михаил II за почитане на иконите.


Михаил II умира на 2 октомври 829 г. от бъбречно заболяване. Престола заема Теофил, негов син от първия му брак, който от 821 г. е съуправител с баща си.


Външни препратки

редактиране
  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780 – 842. Stanford 1988
  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680 – 850. A History. Cambridge University Press, Cambridge, 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.
Лъв V Арменец Византийски император (820 – 829) Теофил