Никифор I Месемврийски

Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Никифорос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Никифор
Νικηφόρος
православен духовник
Починал

Биография

редактиране

Йеромонах Никифор служи като протосингел на Ефеската митрополия. През ноември 1841 година е избран за титулярен еритрейски епископ, викарий на Ефеската митрополия.[1] През септември 1846 година е избран за месемврийски митрополит.[1][2] Заминава за епархията си на 31 март 1862 година.[3] В 1866 година е избран за член на Светия синод и на 2 април пристига в Цариград.[4] На 17 септември 1866 година заминава обратно за епархията си.[5] Като месемврийски митрополит Никифор преследва българската проствета. Настройва първенците гагаузи срещу българския учител Райко Блъсков в Провадия и го принуждава да напусне към силистренските села.[6]

Умира в Несебър през септември 1867 година.[1]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μεσημβρίας κυρός Νικηφόρος. (;-1867) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2021 г.
  2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 155 - 156. (на гръцки)
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 207. Посетен на 5 септември 2014. (на гръцки)
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 252. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 260. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)
  6. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 64.
? еритрейски епископ
(ноември 1841 – ноември 1846)
Антим
Григорий месемврийски митрополит
(ноември 1846 – септември 1867)
Софроний