Никищан
Никищан или Никишен, Никишян (на гръцки: Νικήσιανη, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2451 жители.
| Никищан Νικήσιανη | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед от Никищан от планината Кушиница | |
  Никищан  Никищан  Никищан | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 124 m |
| Население | 2451 души (2001) |
| Пощенски код | 640 01 |
| Телефонен код | 25920-6 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в северните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока. Северно от селото е разположен мъжкият манастир „Свети Йоан Предтеча“, а северозападно женският „Свети Димитър“. Над селото е заразен каменният Ливадски мост. Запацзен е и централният каменен мост на селото. Камемен мост е имало и по пътя за Сяр в местността Портес, който обаче е разрушен през 50-те години на XX век от иманяри.[1]
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[2]
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Никисани (Nikisani) живеят 780 гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:
| „ | Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[6]
В ГърцияРедактиране
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаяти[7] | Χαγιάτη | Археа | Αρχαία[8] | местност С от Никищан[7] |
| Вотка[7] | Βότκα | Вурла | Βούρλα[8] | местност СЗ от Никищан[7] |
| Кирия[7] | Κύργια | Ксиротопос | Ξηρότοπος[8] | местност С от Никищан[7] |
| Кел тепе[7] | Κὲλ Τεπὲ | Ксефотон | Ξέφωτον[8] | връх в Кушница (1025 m), З от Никищан[7] |
| Санърия[7] | Σινάρια | Зонес | Ζώνες[8] | връх в Кушница, СЗ от Никищан[7] |
| Бачико[7] | Μπατσικὸν | Алсилион | Αλσύλλιον[8] | връх в Кушница, ЮЗ от Никищан[7] |
| Куклас | Κουκλᾶς | Калитеа | Καλλιθέα[8] |
БележкиРедактиране
- ↑ Γεφύρι στο Λιβάδι (Νικήσιανη). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 164.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)