Никищан или Никишен, Никишян (на гръцки: Νικήσιανη, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Никищан
Νικήσιανη
— село —
Изглед от Никищан от планината Кушиница
Изглед от Никищан от планината Кушиница
Гърция
40.9489° с. ш. 24.1417° и. д.
Никищан
Източна Македония и Тракия
40.9489° с. ш. 24.1417° и. д.
Никищан
Кавалско
40.9489° с. ш. 24.1417° и. д.
Никищан
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина340 m
Население1701 души (2021 г.)
Пощенски код640 01
Телефонен код2592

География

редактиране

Селото е разположено на 340 m[1] в северните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока. Северно от селото е разположен мъжкият манастир „Свети Йоан Предтеча“, а северозападно женският „Свети Димитър“. Над селото е запазен каменният Ливадски мост. Запазен е и централният каменен мост на селото. Камемен мост е имало и по пътя за Сяр в местността Портес, който обаче е разрушен през 50-те години на XX век от иманяри.[2]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[3]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Никисани (Nikisani) живеят 780 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:

Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[7]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години в селото са заселени 132 гърци бежанци. Българска статистика от 1941 година показва 3180 жители.[1]

Основно производство на жителите е тютюнът.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Никищан на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хаяти[8] Χαγιάτη Археа Αρχαία[9] местност С от Никищан[8]
Вотка[8] Βότκα Вурла Βούρλα[9] местност СЗ от Никищан[8]
Кирия[8] Κύργια Ксиротопос Ξηρότοπος[9] местност С от Никищан[8]
Кел тепе[8] Κὲλ Τεπὲ Ксефотон Ξέφωτον[9] връх в Кушница (1025 m), З от Никищан[8]
Санърия[8] Σινάρια Зонес Ζώνες[9] връх в Кушница, СЗ от Никищан[8]
Бачико[8] Μπατσικὸν Алсилион Αλσύλλιον[9] връх в Кушница, ЮЗ от Никищан[8]
Куклас Κουκλᾶς Калитеа Καλλιθέα[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1777[1] 1632[1] 2331[1] 3257[1] 3446[1] 3192[1] 2373[1] 2460[1] 2140[1] 2451 2236

Личности

редактиране
Родени в Никищан
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 231. (на македонска литературна норма)
  2. Γεφύρι στο Λιβάδι (Νικήσιανη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 164.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  8. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)