Николай Гяуров
Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.
Николай Гяуров | |
български оперен певец | |
Роден |
13 септември 1929 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Московска консерватория |
Музикална кариера | |
Стил | опера |
Инструменти | вокал |
Глас | бас |
Направление | опера |
Активност | 1955 – 2004 |
Известни творби | Борис Годунов в „Борис Годунов“ Крал Филип в „Дон Карлос“ Мефистофел във „Фауст“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Костадин Гяуров |
Съпруга | Златина Мишакова Мирела Френи |
Деца | Владимир Гяуров Елена Гяуров |
Уебсайт | |
Николай Гяуров в Общомедия |
Забележителни са ролите му на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.
Биография
редактиранеНиколай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Негов по-голям брат е комунистическият функционер Костадин Гяуров. Родът им е по произход от драмското село Плевня, Егейска Македония.[1]
От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров, а през 1950 г. продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва.[2]
Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.[2]
На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в Ла Скала, които го превръщат задълго в постоянен водещ бас на театъра.[2]
Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт Гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.
От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години Гяуров живее и работи със своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми с нея в градове по целия свят.[2]
Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена, където е погребан.[2]
Библиография
редактиране- Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. София, Музика, 1985. с. 273.
- Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010.
- Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011.
- Казака, Теню. Николай Гяуров : Откраднати мигове : [Творчески портр.]. София :, Нар. младеж, 1972.
- Мулешков, Никола. Моите срещи с Николай Гяуров. София : Жарава, 2011.
- Абаджиев, Александър. Николай Гяуров. : [Творчески портр.] София : Гея-Либрис, 1996. ISBN 954-8232-72-3
Източници
редактиране- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
- ↑ а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 139 – 147.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Николай Гяуров, Бас Архив на оригинала от 2007-10-20 в Wayback Machine.
- Замлъкна Николай Гяуров, сп. „Ек“, 2004, № 3
- Алексиев, Михаил, Николай Гяуров, момчето от Велинград, Български бетселър. С., 2010. ISBN 978-954-463-148-2
- Алексиев, Михаил, Кралят на басите, Иврай. С., 2011. ISBN 978-954-9388-33-6